Кредитът често се разглежда по един от два крайни начина.
За едни той е опасност, която трябва да се избягва на всяка цена. За други е нормална част от живота и удобен начин да получим желаното още днес, вместо да чакаме с години.
Истината е, че думата „кредит“ сама по себе си не ни казва достатъчно.
Има голяма разлика между ипотечен заем за жилище, кредитна карта, която се погасява изцяло всеки месец, и бърз кредит, използван за покриване на ежедневни разходи. И трите представляват дълг, но имат различна цел, цена, срок, риск и ефект върху личната финансова система.
Затова разумният въпрос не е само дали кредитът е добър или лош.
По-важно е да разберем какъв кредит използваме, защо го използваме и дали можем да го обслужваме не само днес, а и при по-труден период.
Кредитът прехвърля бъдещ доход към настоящето
Независимо от вида си, всеки кредит прави едно и също основно нещо: позволява ни да използваме пари сега, които ще бъдат изкарани и върнати в бъдеще.
Това може да бъде полезно.
Не всеки човек може да натрупа пълната стойност на жилище, преди да го купи. Един бизнес може да има нужда от оборудване, което ще започне да носи приходи след покупката. Семейство може да се нуждае от автомобил, без който работата и ежедневните ангажименти стават значително по-трудни.
Но прехвърлянето на бъдещ доход към настоящето има цена.
Тя не се изразява само в лихвата. Кредитът намалява свободния ни паричен поток, създава фиксирано задължение и ограничава решенията, които ще можем да взимаме през следващите месеци или години.
Когато поемем кредит, ние не купуваме само имот, автомобил или услуга. Поемаме и ангажимент част от бъдещия ни доход вече да не бъде свободен.
Обезпечени и необезпечени кредити
Една от основните разлики между кредитите е дали зад тях стои обезпечение.
При обезпечения кредит заемодателят разполага с конкретен актив, който служи като гаранция. Най-разпространеният пример е ипотечният кредит, при който закупеният или друг недвижим имот обезпечава задължението.
Тъй като кредиторът има по-силна защита, подобни заеми обикновено са с по-дълъг срок и по-ниска цена спрямо необезпечените кредити.
Това обаче не означава, че рискът за клиента е малък.
Напротив. При сериозни проблеми с плащанията е застрашен активът, който служи като обезпечение. Освен това дългият срок може да създаде заблуждаващо усещане за ниска цена, защото месечната вноска изглежда поносима, но кредитът се обслужва в продължение на много години.
Необезпечените кредити не са свързани с конкретен актив по същия начин. Към тях обикновено спадат потребителските кредити, кредитните карти и овърдрафтите.
За кредитора те носят по-висок риск, поради което често са по-скъпи. За клиента основната опасност е, че могат да бъдат получени сравнително лесно и да бъдат използвани за разходи, които не оставят дългосрочна стойност.
Ипотечен кредит
Ипотечният кредит обикновено е най-голямото и най-дългосрочно задължение в бюджета на едно домакинство.
Най-често се използва за покупка, строителство или ремонт на недвижим имот. Срокът му може да обхваща голяма част от активния професионален живот на човек, което означава, че решението трябва да се оценява в много по-широка рамка от размера на първата вноска.
Основното му предимство е очевидно: позволява придобиването на жилище, без купувачът предварително да е натрупал цялата необходима сума.
Това може да даде стабилност на семейството и да замени плащането на наем с постепенно придобиване на собствен актив. Но ипотечният кредит носи и сериозни рискове.
Вноската трябва да бъде обслужвана независимо дали доходът временно намалява, дали семейството има нови разходи или дали пазарната стойност на имота се променя. Освен главницата и лихвата има допълнителни плащания около покупката, кредита, застраховането, поддръжката и собствеността върху имота.
Затова не е достатъчно банката да е готова да отпусне определена сума.
Трябва да преценим дали домакинството може да я обслужва спокойно, без ипотеката да измести резервите, инвестициите и всички останали цели.
Имотът за живеене също не трябва автоматично да се разглежда като инвестиция. Той може да повиши стойността си, но основната му функция е да осигурява дом. Доходността не е единственият критерий, защото в решението участват семейни нужди, сигурност, местоположение и качество на живот.
Потребителски кредит
Потребителският кредит обикновено е с по-кратък срок от ипотечния и не е обезпечен с недвижим имот.
Той може да се използва за ремонт, автомобил, техника, образование, медицински разход, почивка или практически всяка друга лична нужда.
Тази свобода е едновременно предимство и риск.
Потребителският кредит може да реши конкретен проблем, когато необходимата сума не е налична, а разходът не може разумно да бъде отложен. Но може и да финансира стандарт на живот, който доходът реално не позволява.
Големият въпрос е какво остава след кредита.
Ако той финансира необходим ремонт, който прави жилището използваемо, ситуацията е различна от заем за краткотрайно потребление, което ще приключи много преди последната вноска. Ако почивката трае една седмица, но се изплаща две години, бъдещият доход продължава да плаща за преживяване, което отдавна е минало.
Проблемът не е, че разходът непременно е безсмислен.
Проблемът е несъответствието между периода, в който получаваме ползата, и периода, в който носим задължението.
Преди потребителски кредит е разумно да се провери дали нуждата наистина е спешна, дали сумата може да бъде намалена и дали няколко месеца предварително спестяване не биха решили проблема без дълг.
Кредитна карта
Кредитната карта не е обикновен заем с предварително определен погасителен план.
Тя предоставя кредитен лимит, който може да бъде използван, възстановяван и използван отново. Именно тази възможност я прави удобна, но и опасна.
Когато картата се използва за разплащане и цялото задължение се погасява в рамките на приложимия безлихвен период, тя може да бъде полезен инструмент. Дава краткосрочна ликвидност, улеснява плащанията и при добра дисциплина не е задължително да води до значителен лихвен разход.
Рискът започва, когато се плаща само минималната изискуема сума.
Тогава остатъкът се прехвърля напред, върху него се натрупват разходи, а освободената част от лимита често се използва отново. Човек може месеци наред да прави плащания, без задължението да намалява съществено.
Кредитната карта лесно прикрива разлика между доход и начин на живот.
Когато парите за месеца свършат, картата позволява потреблението да продължи. Така проблемът не се усеща в момента на покупката, а по-късно, когато бъдещият доход вече трябва да покрива старите разходи заедно с новите.
Това е особено опасно, когато картата се използва за храна, сметки и ежедневни нужди, но не се погасява изцяло. Тогава тя вече не е удобство, а сигнал, че месечният паричен поток не издържа настоящия стандарт.
Подобни разходи често остават незабелязани, докато не бъдат разгледани за по-дълъг период. В статията „Къде изтичат парите, когато доходът изглежда достатъчен“ разглеждам как годишните плащания, ежедневните навици и използването на кредит могат постепенно да погълнат свободния доход, без да има една очевидно голяма грешка.
Овърдрафт
Овърдрафтът позволява по банковата сметка да бъде използвана сума над наличните собствени средства, до предварително определен лимит.
На практика той действа като постоянен краткосрочен кредит, свързан с разплащателната сметка. Когато постъпи заплата или друг доход, използваната сума обикновено се намалява автоматично.
Това създава усещане, че задължението се погасява лесно.
Проблемът е, че ако след постъпването на заплатата отново използваме овърдрафта, може постоянно да живеем с един доход назад. Сметката изглежда захранена за кратко, но част от новите пари веднага покриват предишния период.
Овърдрафтът може да бъде полезен за много кратко разминаване между приход и плащане, когато има сигурност, че задължението ще бъде напълно изчистено. Но не трябва да се превръща в постоянна част от бюджета.
Ако всеки месец човек използва лимита, проблемът най-вероятно не е временен недостиг на ликвидност, а трайно несъответствие между доходите и разходите.
Лизинг
Лизингът най-често се свързва с автомобили, но може да се използва и за оборудване или други активи.
На практика той позволява използването на даден актив срещу първоначална вноска и последващи периодични плащания. В зависимост от договора собствеността може да бъде прехвърлена след изпълнение на определени условия или активът да бъде върнат.
За потребителя лизингът често изглежда по-достъпен, защото вниманието се насочва към месечната вноска. Но месечната вноска не показва цялата цена.
Трябва да се отчетат първоначалното плащане, общият размер на всички вноски, застраховките, таксите, остатъчната стойност, ограниченията по договора и разходите за поддръжка.
При автомобилите към това се добавят гориво, данъци, гуми, ремонти и загуба на стойност.
Лизингът може да има смисъл, когато активът е необходим, плащанията са поносими и решението е съобразено с цялата финансова система.
Но ако изборът се основава единствено на това дали месечната вноска „влиза в бюджета“, лесно може да бъде поет по-скъп актив, отколкото доходът разумно позволява.
Бърз кредит
Бързите кредити обикновено предлагат лесен достъп до сравнително малки суми и ускорена процедура.
Това може да изглежда полезно при спешна ситуация, но удобството често идва с висока цена и кратък срок за връщане.
Основният риск е, че човек взима заем именно защото няма свободни средства, а след това трябва да върне по-голяма сума от същия доход, който вече не е бил достатъчен.
Ако липсва реална промяна в бюджета, следващият месец проблемът може да бъде още по-тежък. Понякога се взима нов кредит, за да се погаси предишният, и така временният недостиг се превръща в дългова спирала.
Бързият кредит не решава системен дефицит, той го отлага и оскъпява.
Преди подобно решение трябва да се потърсят всички възможни алтернативи: отлагане или намаляване на разхода, разсрочване директно с доставчика, използване на наличен резерв, продажба на ненужен актив или временно преструктуриране на бюджета.
Това не означава, че всяка ситуация има лесно решение. Но скоростта, с която може да бъде получен кредитът, не трябва да заменя оценката дали ще може да бъде върнат.
Кредит за рефинансиране или обединяване на задължения
Рефинансирането означава съществуващ кредит да бъде заменен с нов, обикновено с цел по-ниска цена, различен срок или по-поносима месечна вноска.
Обединяването на кредити събира няколко задължения в едно.
Това може да опрости плащанията и да подобри паричния поток. Ако скъпи задължения бъдат заменени с по-евтино финансиране, общата картина може действително да се подобри.
Но по-ниската месечна вноска не винаги означава по-евтин кредит.
Тя може да е резултат от значително удължаване на срока, при което общата платена сума остава висока или дори нараства. Допълнителните такси и условия също трябва да бъдат отчетени.
Има и поведенчески риск.
Ако кредитни карти и потребителски заеми бъдат обединени, но освободените лимити отново се използват, човек може да остане с новия обединен кредит и едновременно да натрупа нови задължения.
Рефинансирането работи само ако решава цената и структурата на дълга, а не просто временно освобождава място за още потребление.
Фиксирана и променлива лихва
Освен по предназначение, кредитите се различават и според начина, по който се определя лихвата.
При фиксираната лихва договореният процент остава непроменен за определен период или за целия срок според условията на договора. Това дава по-голяма предвидимост, защото вноската не се влияе пряко от последващи промени в пазарната среда през фиксирания период.
При променливата лихва цената на кредита може да се изменя според определен показател и добавка на кредитора. Това означава, че бъдещата вноска не е напълно известна в момента на подписване.
Променливата лихва може да бъде по-ниска в началото, но поема риска от бъдещо увеличение. При дългосрочен кредит дори умерена промяна може да има значим ефект върху месечния бюджет.
Затова кредитът трябва да бъде поносим не само при началната вноска.
Добре е да се провери как би изглеждал бюджетът и при по-високо месечно плащане. Ако малка промяна прави кредита труден за обслужване, системата е прекалено напрегната още в началото.
Лихвата не показва цялата цена
При сравнение на кредити хората често гледат основно обявения лихвен процент.
Това е важно число, но не е достатъчно.
Кредитът може да включва такси за кандидатстване, управление, оценка, сметки, карти, застраховки и допълнителни услуги. Някои от тях са еднократни, други се плащат периодично.
Затова трябва да се гледат поне:
- годишният процент на разходите;
- общата сума за връщане;
- размерът и броят на вноските;
- задължителните допълнителни услуги;
- условията при закъснение;
- правилата за предсрочно погасяване;
- дали лихвата може да се променя;
- какво обезпечение или гаранции се изискват.
Два кредита с близка лихва могат да имат различна крайна цена.
Също така заемът с най-ниска месечна вноска не е задължително най-добрият, защото може да се изплаща значително по-дълго.
Дългът трябва да се оценява според целта
Един от най-полезните начини да мислим за кредита е да сравним срока на задължението с живота на това, което финансираме.
При жилище, което ще се използва десетилетия, дългият срок има определена логика. При автомобил срокът трябва да бъде съобразен с очаквания период на използване и загубата на стойност.
При техника, мебели, почивка или ежедневни разходи ситуацията е различна.
Колкото по-бързо изчезва ползата от покупката, толкова по-неприятно е задължението да остава дълго след нея.
Това не означава, че кредитът трябва да финансира само активи, които поскъпват. Подобно правило е прекалено опростено.
Но е важно да разберем дали заемът решава съществена и дългосрочна нужда, или просто позволява настоящият стандарт временно да бъде по-висок от реалните ни възможности.
Добър и лош дълг е прекалено просто разделение
Често се използват понятията „добър дълг“ и „лош дълг“.
Ипотеката или бизнес кредитът се определят като добри, а кредитната карта и потребителският заем като лоши. Това разделение може да бъде полезно като първа рамка, но лесно подвежда.
Ипотечният кредит не е автоматично добър, ако жилището е прекалено скъпо, вноската е на границата на възможностите и семейството остава без резерв. Бизнес кредитът не е добър, ако се използва за идея без реален план и вероятни приходи.
От друга страна, потребителски кредит за важен медицински разход или необходима професионална квалификация не може да бъде оценен само като „лош“, защото не финансира инвестиционен актив.
По-точно е да говорим за управляем и неуправляем дълг.
Управляемият дълг има ясна цел, приемлива цена, поносима вноска и реалистичен план за погасяване. Той не унищожава резерва и не блокира всички останали финансови цели.
Неуправляемият дълг се използва за покриване на постоянен недостиг, изисква нов кредит, за да бъде обслужван, или оставя домакинството без възможност да понесе дори малък проблем.
Как кредитът се вписва в общата система
Решението не трябва да се взима само според това дали можем да платим вноската през следващия месец.
Трябва да видим как кредитът влияе върху всичко останало.
След вноската ще остава ли достатъчно за нормалните разходи? Ще можем ли да продължим да изграждаме резерв? Ще остане ли място за годишните плащания? Ще можем ли да инвестираме или да работим по другите си цели? Какво ще стане при временен спад на дохода?
Човек може технически да обслужва кредит, но финансовата му система да стане прекалено зависима от всяка следваща заплата. Тогава заемът е одобрен, но не е непременно поносим.
Ако вече имаме няколко финансови цели и не е ясно дали свободните средства трябва да отиват към кредита, резерва или инвестициите, полезна рамка дава статията „Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции“. В нея разглеждам защо различните цели не трябва винаги да се движат с еднаква сила и как най-слабата част от системата определя следващата стъпка.
Практична проверка преди нов кредит
Преди да се подпише договор, е полезно решението да премине през няколко въпроса.
Какъв реален проблем решава кредитът? Може ли покупката да бъде отложена или намалена? Каква е общата сума, която ще бъде върната? Каква част от месечния доход ще бъде заета от вноската? Има ли резерв след първоначалното плащане? Как би изглеждал бюджетът при по-нисък доход или по-висока вноска? Какво ще се случи, ако се появят два големи разхода едновременно?
Важно е да се провери и дали решението би било същото, ако покупката трябваше да бъде платена изцяло със собствени средства.
Кредитът намалява усещането за цена, защото голямата сума се раздробява на малки плащания. Това може да ни накара да изберем по-скъп автомобил, по-голямо жилище или повече потребление, отколкото бихме избрали при плащане в брой.
Въпросът „мога ли да плащам вноската?“ е необходим, но по-силният въпрос е „заслужава ли си да обвържа бъдещия си доход с тази покупка?“.
Признаци, че кредитът вече създава проблем
Има няколко ясни сигнала, че дългът не работи добре в системата.
Един кредит се плаща с друг. Използва се кредитна карта за ежедневни нужди и не се погасява изцяло. Няма никакъв резерв, защото всяка свободна сума отива за вноски. Годишните разходи редовно водят до ново задължение. Закъснение на заплатата веднага създава риск от просрочие.
Друг сигнал е, когато човек не знае общата сума на задълженията си и гледа само отделните месечни плащания.
Десет малки вноски могат поотделно да изглеждат поносими, но заедно да заемат значителна част от дохода.
Кредитът създава проблем и когато блокира всяка друга цел. Ако години наред няма възможност за резерв, инвестиции или по-гъвкаво решение заради високите задължителни плащания, цената му е по-голяма от записаната в погасителния план.
Как да разберем дали настоящите ни кредити са под контрол
Наличието на дълг не означава, че финансовата система не работи.
По-важно е да има ясна посока.
Знаем ли точно какво дължим? Намалява ли главницата? Кои кредити са най-скъпи? Има ли срок, в който искаме да ги погасим? Разполагаме ли с резерв, или първият непредвиден разход ще създаде нов дълг? Можем ли да обслужваме задълженията и при умерено влошаване на ситуацията?
Това е част от по-широката проверка, разгледана в статията „Как да разберем дали финансовата ни система наистина работи“. Сметките могат да бъдат платени навреме, но истинската устойчивост се вижда по това дали домакинството има свободен паричен поток, ясни резерви и способност да понесе по-труден период.
Заключение
Не всички кредити са еднакви, защото не всички купуват едно и също, не струват еднакво и не влияят по един и същ начин върху бъдещето ни.
Ипотечният кредит може да осигури дом, но създава дългосрочен ангажимент и риск за обезпечения имот. Потребителският кредит може да реши конкретна нужда, но лесно финансира краткотрайно потребление. Кредитната карта и овърдрафтът могат да бъдат удобни инструменти, но могат и да скрият постоянен дефицит. Лизингът улеснява достъпа до актив, но месечната вноска не показва пълната му цена. Бързият кредит предлага скорост, но може да направи следващия месец още по-труден.
Затова кредитът не трябва да се оценява само по името си или по размера на вноската.
Трябва да разглеждаме неговата цел, обща цена, срок, обезпечение, влияние върху паричния поток и риска при промяна на обстоятелствата.
Дългът може да бъде полезен финансов инструмент, когато решава реална нужда и остава управляем в рамките на цялата система.
Но когато служи за поддържане на стандарт, който доходът не може да понесе, или когато изисква следващ кредит, за да бъде обслужван, той вече не създава възможност.
Той отнема бъдеща свобода.
Ако имате един или няколко кредита и не сте сигурни как влияят върху резерва, месечния ви бюджет и останалите цели, може да разгледате услугата ми „Финансова диагностика“. В нея подреждаме цялата картина, сравняваме цената и тежестта на задълженията и определяме кои следващи действия биха подобрили най-силно финансовата ви позиция.
През есента предстои и онлайн работилницата „Подреди личните си финанси“, в която ще разгледаме практически бюджета, резервите, задълженията и мястото на инвестициите в общата система. За информация и включване без ангажимент в списъка с чакащи ми пишете на имейл с тема „Работилница“. Хората в списъка ще получат първи програмата, датата и условията за записване.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер. Тя не представлява индивидуален финансов, кредитен, инвестиционен, правен или данъчен съвет и не е препоръка за поемане, рефинансиране, обединяване или предсрочно погасяване на конкретен кредит.
Условията по кредитите се различават, а подходящото решение зависи от доходите, разходите, размера и стабилността на резерва, договорните условия, семейните задължения, целите и конкретната финансова ситуация.
Свързани статии:
- Къде изтичат парите, когато доходът изглежда достатъчен
- Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции
- Как да разберем дали финансовата ни система наистина работи
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.