Понякога говорим за лични финанси като за нещо абстрактно - бюджети, проценти, стратегии. Но истината е, че в основата на всичко стои едно нещо - спокойствието.
За да стане това по-ясно, ще ви дам един реален пример от практиката ми.
Георги е на 30 години. Работи на висока позиция в ИТ сектора и получава нетно възнаграждение от около 2650 евро. Има стабилна работа, перспектива за развитие и, както повечето хора в подобна ситуация, усещането, че нещата са под контрол.
Семейството му расте, има дете и решава да направи следващата логична стъпка - капарира по-голям апартамент на зелено на стойност 200 000 евро. Първоначалната му вноска към инвестирора беше 20% от тази сума или казано в цифри - 40 000 евро.
В този момент се свързва с мен, за да работим заедно по този казус. В продължение на 3 месеца изчистихме целия процес - от капарирането до изграждането на ясна стратегия и план за действие.
Разгледахме и коментирахме всички възможни рискове - загуба на работа, повишаване на лихвите по кредита (следващото плащане е при издаден акт 14), нужда от допълнително финансиране, както и изграждането на фонд за сигурност.
Георги разполагаше със свободни средства и първоначално обмисляше да ги инвестира, за да не стоят в банката и да „ги яде инфлацията“ - това бяха неговите думи.
След като разгледахме ситуацията в детайли, стигнахме до извода, че на този етап е по-разумно тези средства да останат като фонд за сигурност, за да може да диша по-спокойно.
Планът изглеждаше ясен – стабилен доход, предвидими разходи, всичко беше под контрол.
До момента, в който нещата започнаха да се променят.
Ако ти не си сигурен колко точно е добре да бъде твоят буфер, то може да прочетеш тази - Колко пари трябва да имаме във фонд за сигурност
Първите сигнали
Първоначално няма нищо притеснително.
Работодателят просто променя датата на изплащане на заплатите. От 10-то число, тя се премества към края на следващия месец. Формално няма закъснение, всичко е в рамките на закона. На пръв поглед - нищо сериозно.
Но това се превръща в практика.
Заплатите започват да се „плъзгат“ напред. Несигурността леко се прокрадва, но все още не е нещо драматично.
До момента, в който идва първото реално забавяне.
Три месеца без доход
В един момент фирмата просто не успява да изплати възнагражденията навреме.
Минава един месец, след това втори, след това трети.
Три месеца без никакъв доход.
А в същото време Георги има семейство, има дете, има капариран апартамент (ако не успее да изтегли кредит за следващия транш губи капарото си от 20% на стойност 40 000 евро, както и апартамента), има текущи разходи.
Това е моментът, в който при повечето хора започват истинските проблеми.
Разликата, която прави всичко
В този момент става ясно защо взехме решението да оставим средствата като фонд за сигурност.
Георги разполага с буфер, който покрива около 6 месеца разходи. И това променя напълно ситуацията.
Вместо паника - той има спокойствие.
Вместо прибързани решения - той има време.
Вместо натиск - той има контрол.
Георги продължава да покрива всички текущи разходи без да се налага, да тегли кредити, да използва кредитни карти с високи лихви, да продава инвестиции в неподходящ момент или да иска средства от приятели и роднини.
Най-важното - психологическата страна
Тук идва нещо, което често се подценява.
Фондът за сигурност не е просто пари в сметката. Той е възможност да мислиш спокойно.
Георги не е притиснат да вземе първото възможно решение.
Той има време:
-
да води разговори с работодателя си
-
да прецени дали ситуацията е временна
-
да изчака и да разгледа алтернативни предложения
И най-важното - прави го от позиция на стабилност, а не от страх.
Какво би станало без този буфер
Ако тези средства бяха инвестирани, Георги щеше да бъде принуден да излезе от инвестициите си в неподходящ момент.
Още след първия месец без доход вероятно щеше да се наложи:
-
да продава инвестиции
-
да тегли кредит
-
да започне да „закърпва“ ситуацията
И то в момент, в който пазарът може да не е благоприятен.
Това е класически пример как липсата на буфер води до лоши финансови решения в неподходящ момент.
Развръзката
В крайна сметка ситуацията се оказва временна.
Фирмата преминава през труден период, но успява да се стабилизира. Заплатите започват отново да се изплащат редовно.
Георги запазва работата си, продължава с инвестиционния си план, както и успява да остане финансово стабилен.
И най-важното - преминава през този период без да изпадне в сериозен финансов стрес.
Заключение
Фондът за сигурност не носи доходност. Не изглежда „вълнуващ“, но в ситуации като тази, той е това, което пази спокойствието ни, защитава инвестициите ни и ни дава време да вземем правилните решения.
Точно затова фондът за сигурност не е опция. Той е основа.
В някоя от следващите статии ще опиша точно как планирахме този имотен казус с Георги, ще приложа и таблицата която използвахме.
Свързани статии:
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.