Един от най-честите аргументи срещу започването на инвестиции звучи напълно логично: „Какъв е смисълът да инвестирам 50 или 100 евро месечно, след като с такава сума няма да забогатея?“
Ако гледаме само следващите няколко месеца, действително няма да се случи нищо впечатляващо, защото 100 евро месечно са 1 200 евро за една година и дори добра доходност няма магически да превърне тази сума в сериозен капитал. Ако обаче погледнем същото решение като навик, който може да продължи десетилетия и да се увеличава с нарастването на дохода, картината вече е различна, защото за 10 години само внесеният капитал е 12 000 евро, за 20 години е 24 000 евро, а за 30 години е 36 000 евро, още преди да сме включили каквато и да е доходност.
Затова въпросът не е само дали 100 евро са достатъчни, а каква задача им даваме, колко дълго можем да ги отделяме и какъв риск сме готови да приемем.
Преди инвестицията идва един по-важен въпрос
Фактът, че днес можем да започнем да инвестираме дори с много малка сума, не означава, че инвестирането винаги трябва да бъде следващата стъпка.
Ако нямаме никакъв резерв и едно по-сериозно плащане може да ни принуди да използваме кредитна карта, ако имаме потребителски дълг с висока лихва или знаем, че тези 100 евро ще ни потрябват след няколко месеца, поемането на инвестиционен риск може да няма особена логика. В такива ситуации стабилизирането на финансовата система често е по-важно от това възможно най-бързо да станем „инвеститори“.
Точно затова в „Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции“ разглеждам инвестирането като част от последователност, а не като действие, което трябва да започне независимо от всичко останало.
Но ако бюджетът е подреден, имаме достатъчна ликвидност и тези средства действително са предназначени за бъдещето, малката сума вече отваря доста повече възможности, отколкото изглежда на пръв поглед.
От нисък към по-висок риск няма една единствена стълба
Когато сравняваме различни възможности, е лесно да ги наредим от „сигурни“ към „рискови“, но реалността е малко по-сложна, защото рискът може да означава различни неща. Един актив може да се търгува всеки ден и цената му да се движи силно, докато друг може да изглежда напълно спокоен, защото няма ежедневна пазарна цена, но при проблем да се окаже много трудно да излезем от него.
Затова следващата подредба е ориентировъчна и има за цел да покаже как се променя характерът на риска, а не да твърди, че един конкретен инструмент винаги е по-безопасен от друг.
В най-ниската част на спектъра стоят банковите депозити и спестовните сметки, които по-скоро са инструмент за съхранение на ликвидност, отколкото инвестиция. При тях няма да очакваме висока доходност, но това често е точно смисълът, когато парите са предназначени за близка цел или са част от фонда за сигурност.
Следващата възможност са инструменти, които се опитват да дадат доходност, близка до краткосрочните лихвени нива, без да поемат риска на акциите. Конкретен пример е Xtrackers II EUR Overnight Rate Swap UCITS ETF 1C (XEON), който следва индекс, базиран върху краткосрочната евро ставка €STR, но го прави чрез синтетична репликация и затова не бива да бъде възприеман като еквивалент на банков депозит. Друг пример е iShares € Govt Bond 0-3 month UCITS ETF, който инвестира в много краткосрочни държавни облигации в евро и също носи пазарен и кредитен риск, макар характерът му да е съвсем различен от този на акционен фонд.
За човек, който може да отделя само 100 евро месечно, подобни инструменти показват нещо важно: малката сума сама по себе си не ни принуждава да поемаме голям риск, защото съществуват различни варианти според срока и целта на парите.
При по-дълъг хоризонт се появяват акционните ETF-и
Когато парите са предназначени за период от много години и приемаме, че стойността им може временно да пада значително, широко диверсифицираните акционни ETF-и вече стават съвсем различен тип възможност.
Два реални примера са Vanguard S&P 500 UCITS ETF (VUAA), който дава експозиция към големи американски компании, и Vanguard FTSE All-World UCITS ETF (VWCE), който обхваща много по-широко компании от развити и развиващи се пазари. И двата са акумулиращи варианти, което означава, че получените във фонда дивиденти се реинвестират, вместо да бъдат изплащани на инвеститора.
Това, че посочвам VUAA и VWCE, не означава, че единият трябва да бъде купен или че те са подходящи за всеки човек, а просто показва колко конкретен може да стане изборът дори при 100 евро месечно. При посредник, който позволява закупуване на дробни дялове, високата цена на един цял дял дори не е задължително препятствие.
В „Как да изберем между ETF върху S&P 500, Nasdaq и глобален пазар“ разглеждам по-подробно защо зад три на пръв поглед сходни ETF-а могат да стоят доста различни експозиции и защо изборът трябва да започва от това какво реално искаме да притежаваме, а не от това кой индекс е имал най-добра последна година.
Златото също е възможност, но малката сума има значение
При физическото инвестиционно злато ситуацията е различна, защото можем да купим малки кюлчета или монети, но колкото по-малък е продуктът, толкова по-голямо значение обикновено имат разликите между покупната и продажната цена.
Това означава, че човек с бюджет 100 евро месечно не е длъжен да купува злато всеки месец. Напълно възможно е средствата да се натрупват и покупката да се прави по-рядко, когато размерът вече позволява по-разумен избор на физически продукт.
Съществуват и борсово търгувани инструменти като iShares Physical Gold ETC, който е обезпечен с физически метал, но това вече е ценна книга със собствена структура, а не притежание на монета или кюлче в ръката.
Затова „инвестиция в злато“ сама по себе си не е достатъчно описание на това, което купуваме.
P2P може да изглежда спокойно, но рискът не изчезва
Следваща възможност за малки суми е P2P инвестирането, при което средствата в крайна сметка са свързани с кредити към други хора или компании.
Като конкретен пример можем да използваме Mintos, където инвестициите в кредити се структурират чрез финансови инструменти и платформата е лицензирано инвестиционно дружество под надзора на латвийската централна банка. Това обаче не премахва инвестиционния риск, а схемата за защита на инвеститорите не компенсира загуби, причинени от спад в стойността или ликвидността на инвестициите.
Точно тук лесно може да се създаде погрешно усещане за сигурност, защото няма графика, която всеки ден да показва спад от 5%, но това не означава, че рискът е малък. Има риск кредитополучателят да не плати, риск около кредитора или структурата, риск парите да не могат да бъдат изтеглени веднага и риск конкретната платформа да срещне проблем.
Затова P2P не бих поставил автоматично под акциите само защото стойността на сметката изглежда по-стабилна.
Отделните акции увеличават концентрацията
Със 100 евро месечно днес можем да получим достъп и до отделни акции, особено ако посредникът позволява дробни дялове, но тук вече вместо да притежаваме стотици или хиляди компании чрез един широк ETF, можем да концентрираме голяма част от капитала си в една или няколко компании.
Това може да доведе до по-висока доходност, ако изборът се окаже успешен, но може да доведе и до много по-сериозна загуба, ако очакванията ни се окажат грешни.
В „Как да мислим за първите си отделни акции“ разглеждам точно тази разлика между това да притежаваме широк пазар и това съзнателно да приемем риска на конкретен бизнес.
Криптоактивите вече са в другата част на спектъра
При Bitcoin и Ethereum минималната сума на практика не е голям проблем, защото можем да купуваме малки части от един актив, така че 20, 50 или 100 евро са напълно достатъчни технически да започнем.
Истинският въпрос е друг - дали сме готови да приемем много големи движения в цената и възможността стойността на инвестицията да бъде значително по-ниска точно когато решим, че ни трябват парите.
При по-малки токени и чисто спекулативни криптоактиви рискът може да нарасне още повече, защото към волатилността се добавят по-слаба ликвидност, технологичен риск и реална вероятност конкретният проект след време изобщо да не съществува в днешния си вид.
Това, че можем да купим нещо с 10 евро, не означава, че рискът също е малък.
Малката сума не е основният проблем
Ако имаме 100 евро месечно, можем да ги държим в депозит, да купим инструмент върху краткосрочни облигации, да изграждаме позиция в широк ETF, да натрупваме за физическо злато, да участваме в P2P, да купуваме отделни акции или криптоактиви.
Тоест достъпът вече рядко е големият проблем.
По-важно е да знаем каква е целта на тези пари, след колко време ще ни трябват и колко голяма загуба бихме могли да понесем, без да променим решението си в най-неподходящия момент.
Малките месечни суми имат смисъл не защото обещават бърз резултат, а защото позволяват да започнем да изграждаме капитал и инвестиционен навик, които с времето могат да растат заедно с дохода ни. Ако днес можем устойчиво да отделяме 100 евро, след няколко години това могат да бъдат 150 или 300 евро, докато човекът, който чака момента, в който ще разполага с „достатъчно пари“, може просто никога да не започне.
Не е необходимо първата инвестиция да бъде голяма. По-важно е да знаем защо я правим.
Заключение
Малката сума сама по себе си не е причина да отлагаме инвестирането, защото днес дори 50 или 100 евро дават достъп до различни инструменти и могат да бъдат начало на навик, който постепенно расте заедно с дохода и финансовите възможности.
По-важният въпрос е дали инвестицията има място в цялата ни финансова система. Ако нямаме резерв, използваме скъп кредит или ще ни трябват тези пари скоро, може да се окаже, че най-разумното решение в момента изобщо не е инвестиция. Ако обаче основата е подредена и хоризонтът е достатъчно дълъг, малката месечна сума вече може да бъде напълно реална първа стъпка.
Затова не бих започнал с въпроса „Кой продукт да купя със 100 евро?“, а с „Каква работа трябва да свършат тези 100 евро за мен?“
Когато този отговор е ясен, изборът между депозит, облигационен инструмент, ETF, злато, P2P, акции или криптоактиви вече може да се разглежда в контекста на конкретна цел, срок и риск, вместо просто да търсим най-високата потенциална доходност.
Инвестициите са само една част от финансовата картина
Преди да определим колко да инвестираме и какъв риск можем да поемем, има смисъл да видим цялата система – доходи, разходи, резерв, кредити, предстоящи големи плащания и дългосрочни цели.
В „Финансова диагностика“ подреждаме именно тази картина и проверяваме какъв свободен ресурс действително остава, преди инвестициите да започнат да се конкурират с резерв, кредити или други важни цели. [Разгледайте Финансова диагностика]
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален инвестиционен, финансов, данъчен или правен съвет, нито препоръка за покупка, продажба или държане на конкретен финансов инструмент, криптоактив или друг продукт. Посочените инструменти и платформи са използвани единствено като реални примери за различни категории и характеристики на инвестиционни възможности. Рискът, подходящият инвестиционен хоризонт и разумният размер на една инвестиция зависят от финансовото състояние, целите, опита, необходимостта от ликвидност и индивидуалната способност за поемане на загуба. Стойността на инвестициите може както да нараства, така и да намалява, а миналите резултати не гарантират бъдещи.
Свързани статии:
- Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции
- Как да изберем между ETF върху S&P 500, Nasdaq и глобален пазар
- Как да мислим за първите си отделни акции
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.