Да направим финансов план за следващите десет години може да звучи прекалено амбициозно, защото почти никой не знае какъв доход ще получава през 2036 г., къде ще живее, дали ще има същата работа, как ще изглеждат семейните му разходи и кои от днешните цели все още ще бъдат важни.
Точно затова дългосрочното планиране не трябва да започва с опит да предвидим всяка подробност. По-полезно е да определим посоката, в която искаме да се движат финансите ни, да знаем кои решения през следващите няколко години ще изискват най-много ресурс и да оставим достатъчно свобода планът да се променя, когато животът неизбежно се промени заедно с него.
В предишната статия „Как да свържем инвестиционния портфейл с целите след 5, 10 и 20 години“ разгледах как различният срок променя ролята на инвестициите. Сега разширяваме картината, защото един десетгодишен финансов план включва не само инвестиционния портфейл, а и доходите, жилището, кредитите, резерва, семейството, бъдещите големи разходи и решенията, които все още дори не знаем, че ще трябва да вземем.
Десет години са достатъчно дълъг период, за да се промени почти всичко
Ако се върнем десет години назад, вероятно голяма част от днешните ни финансови решения изобщо не са съществували като тема. Доходът е бил различен, може да не сме имали ипотека, дете, инвестиционен портфейл или същите професионални възможности, а някои неща, които тогава са изглеждали важни, днес вероятно вече не са.
Няма особена причина да очакваме следващите десет години да бъдат по-предвидими.
Това обаче не означава, че планирането е безсмислено, а че трябва да планираме по различен начин. Вместо да записваме каква точно сума ще харчим през всяка година, можем да определим няколко основни посоки и да проверим дали настоящите ни решения ни приближават или отдалечават от тях.
Ако например днес сме на 35 години, имаме ипотека, малко дете и започващ инвестиционен портфейл, през следващите десет години е напълно възможно доходът да се увеличи значително, част от кредита да бъде изплатена, разходите за детето да се променят, да се появи необходимост от нов автомобил, ремонт или по-голямо жилище, а инвестиционният портфейл постепенно да стане много по-голяма част от финансовото ни състояние.
Не е нужно да познаем точните суми още сега, но има смисъл да знаем, че тези решения вероятно ще се конкурират за един и същ доход.
Планът започва с няколко големи решения, а не с десетки малки числа
Представете си семейство с нетен месечен доход от 4 500 евро, ипотечна вноска от 800 евро, нормални разходи от около 2 200 евро и 1 500 евро ресурс, който може да бъде разпределян между инвестиции, бъдещи големи разходи и други финансови цели.
През следващите десет години семейството иска постепенно да натрупва инвестиционен капитал, след около пет години вероятно ще сменя автомобила, иска да продължи да отделя средства за детето и не изключва възможността след седем или осем години да се премести в по-голямо жилище.
Ако се опитаме още днес да определим точната сума за всяка от тези цели за всеки от следващите 120 месеца, много бързо ще създадем сложна таблица, която вероятно ще остарее още през първата година.
По-полезно е първо да определим приблизителните срокове и приоритети, след което да решим какво трябва да се случва през следващите две или три години.
Например семейството може да насочва 700 евро към дългосрочни инвестиции, 300 евро към бъдеща смяна на автомобила, 200 евро към средства за детето и да оставя останалите 300 евро като допълнителен ресурс за резерв, по-големи годишни разходи или бъдещи решения.
След три години доходът може да е по-висок, автомобилът вече да е почти финансиран или жилищният план да е станал по-конкретен, което ще изисква ново разпределение.
И точно това трябва да прави дългосрочният план - да задава посока, без да превръща предположенията в задължения.
Част от целите ще се променят и това не прави плана неуспешен
Една от причините хората да избягват дългосрочното финансово планиране е усещането, че ако не можем да предвидим бъдещето точно, самият план няма особена стойност.
Но целта не е след десет години да сравним живота си с таблица, направена днес, и да проверим дали всяко число е съвпаднало, по-важно е планът да ни помогне да вземаме по-добри решения по пътя.
Ако днес сме решили, че след осем години искаме по-голямо жилище, но след пет години установим, че настоящият дом напълно отговаря на нуждите ни, няма причина да купуваме нов имот само защото така е записано в стария план. Натрупаният капитал може да получи нова задача - по-големи инвестиции, образование, по-ранно намаляване на работното време или друга цел, която тогава ще има повече значение.
Затова в „Как да превърнем общите финансови цели в конкретен план“ разгледах финансовата цел като комбинация от приблизителна сума, срок и действие, но нито един от тези елементи не е необходимо да бъде неподвижен завинаги.
Добрият план трябва да може да бъде променен, без да губим логиката зад него.
По-важно е да планираме капацитета си, а не само бъдещите покупки
При десетгодишен хоризонт един от най-важните въпроси не е какво ще купим, а колко финансов капацитет ще изградим.
Ако днес доходът е 4 500 евро и всяко бъдещо увеличение постепенно се превръща в по-високи текущи разходи, след десет години може да получаваме много повече пари, но свободният месечен ресурс да е почти същият.
Ако обаче част от ръста на дохода бъде използвана за увеличаване на инвестициите, намаляване на зависимостта от кредит и изграждане на капитал, след десет години финансовата система може да изглежда съвсем различно, дори стандартът на живот междувременно също да се е подобрил.
Да предположим, че семейството започва с 700 евро месечни инвестиции и през следващите години увеличава сумата средно със 100 евро всеки път, когато доходът или свободният ресурс позволят това. След време инвестиционната вноска може да бъде 1 000 или 1 200 евро, без това да се случи чрез рязко ограничаване на текущия живот.
Това е причината при дълъг хоризонт растежът на дохода да е почти толкова важен, колкото доходността на самия портфейл.
Големите фиксирани разходи определят колко свобода ще имаме
Десетгодишното планиране не трябва да разглежда само активите, защото задълженията също определят бъдещите възможности.
Ипотека, потребителски кредити, лизинги и други постоянни плащания намаляват частта от дохода, която може да бъде пренасочвана, когато се появи нова цел или период с по-нисък доход.
Това не означава, че кредитът сам по себе си е проблем, а че всяко дългосрочно задължение трябва да бъде разглеждано и като бъдещо ограничение на свободния ресурс.
Ако след пет години ипотечната вноска продължава да бъде 800 евро, но доходът междувременно е нараснал от 4 500 на 6 000 евро, относителната тежест на кредита е намаляла значително и семейството има повече пространство за останалите си цели.
Ако обаче паралелно са добавени нов автомобил на кредит, потребителско финансиране и по-високи постоянни разходи, увеличението на дохода може да не е създало почти никаква допълнителна свобода.
Затова при дългосрочния план не е достатъчно да питаме колко ще печелим, а и колко от бъдещия доход вече сме обещали предварително.
Планът трябва да има периодични проверки, а не постоянни промени
Няма нужда всеки месец да правим нов десетгодишен финансов план, защото така ще реагираме на дребни колебания вместо на действително важните промени.
По-полезно е веднъж годишно да направим по-сериозен преглед и да проверим как са се променили доходът, разходите, задълженията, резервът, инвестициите и основните цели.
Това е моментът да видим дали голямата картина все още изглежда логично.
Ако инвестиционният портфейл расте, но резервът постепенно е намалял, системата може да е станала по-уязвима. Ако доходът е нараснал с 20%, но инвестициите и спестяванията не са се променили, вероятно е полезно да проверим къде е отишъл допълнителният ресурс. Ако цел, която преди две години е била основен приоритет, вече няма същото значение, капиталът може да бъде пренасочен.
В „Как да разберем дали финансовата ни система наистина работи“ разглеждам именно защо един бюджет или портфейл не трябва да бъде оценяван само по текущия резултат, а според това дали цялата система става по-устойчива с времето.
Има смисъл да планираме и сценарий, в който нещата не вървят идеално
Когато мислим за следващите десет години, е лесно да приемем, че доходът постепенно ще расте, кредитите ще намаляват и инвестициите ще се развиват добре.
Това е възможно, но финансовият план става много по-полезен, когато проверим какво се случва и при няколко по-неприятни години.
Ако единият доход временно изчезне, можем ли да продължим да обслужваме ипотеката и нормалните разходи, без веднага да продаваме дългосрочни активи? Ако инвестициите преминат през сериозен спад, ще продължи ли дългосрочният план да работи? Ако се появи голям разход по жилището или семейството, има ли достатъчно ликвидност извън портфейла?
Не е необходимо да предвиждаме всяка възможна криза, но е полезно планът да не работи само при един оптимистичен сценарий.
Следващите десет години се управляват на по-кратки етапи
Парадоксално, най-практичният начин да планираме за десет години е да не се опитваме да управляваме всичките десет наведнъж.
Много по-реалистично е да знаем посоката за десет години, основните цели за следващите три до пет и конкретните действия за следващите дванадесет месеца.
Ако дългосрочната посока е по-голяма финансова независимост, целта за следващите няколко години може да бъде увеличаване на инвестиционния капитал и намаляване на определен кредит, докато действията за настоящата година могат да бъдат увеличение на месечната инвестиция със 100 евро и завършване на резерв до определена сума.
След една година проверяваме резултата и определяме следващия етап. Така планът остава конкретен, без да се преструва, че знаем как ще изглежда всяка година от бъдещето.
От дългосрочната посока към реалните числа
На теория е сравнително лесно да кажем, че искаме след десет години повече капитал, по-малко дълг и по-голяма финансова свобода. По-трудната част е да свържем тези идеи с настоящия доход, бюджета и решенията, които взимаме всеки месец.
Точно тази връзка между настоящата финансова система и бъдещите цели е част и от практическата онлайн работилница „Подреди личните си финанси“, където бюджетът, резервът, кредитите, инвестициите и целите не се разглеждат като отделни теми, а като части от един план. [Запишете се за работилницата]
Заключение
Десетгодишният финансов план няма нужда да познава бъдещето, за да бъде полезен. Достатъчно е да ни показва какво се опитваме да изградим, кои големи решения вероятно ще изискват ресурс и дали настоящите ни действия постепенно увеличават или намаляват бъдещите възможности.
Доходът ще се променя, част от целите ще отпаднат, други ще се появят, инвестициите ще имат силни и слаби периоди, а някои решения ще бъдат напълно различни от това, което си представяме днес.
Затова смисълът на дългосрочното планиране не е да заключим живота си в предварително направена таблица, а да имаме достатъчно ясна посока, за да знаем какво да правим с дохода и капитала си, когато обстоятелствата се променят.
Когато бъдещите цели трябва да се съберат в един план
Ако имате няколко големи цели през следващите години и не е ясно как ипотеката, спестяванията, инвестициите и бъдещите разходи могат да бъдат финансирани едновременно, във „Финансова диагностика“ разглеждаме именно тази обща картина.
Целта не е да направим прогноза за всеки месец от следващото десетилетие, а да определим настоящите приоритети, свободния ресурс и решенията, които ще оставят повече възможности за следващите етапи.
[Разгледайте Финансова диагностика]
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, кредитен, данъчен или правен съвет. Подходящият дългосрочен финансов план зависи от размера и стабилността на доходите, разходите, кредитните задължения, наличния резерв, инвестиционния хоризонт, семейната ситуация и индивидуалните цели. Посочените числа и сценарии са илюстративни и имат за цел да покажат принципа на планиране, а не да определят универсално разпределение на дохода или капитала.
Свързани статии:
- Как да свържем инвестиционния портфейл с целите след 5, 10 и 20 години
- Как да превърнем общите финансови цели в конкретен план
- Как да разберем дали финансовата ни система наистина работи
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.