Инвестиционният портфейл лесно може да се превърне в число, което следим всеки месец - колко сме внесли, колко е нараснал, каква е доходността и дали сме „напред“ спрямо миналата година. Това е полезно, но само по себе си не отговаря на най-важния въпрос: за какво всъщност трябва да послужат тези пари и кога ще ни потрябват.
Портфейл от 50 000 евро може да изглежда еднакво в инвестиционната сметка, но има съвсем различно значение, ако след пет години част от него трябва да бъде използвана за жилище, ако след десет години искаме да финансираме образование на дете или ако основната му задача е да изгражда капитал за след двадесет и повече години.
Точно затова след въпроса колко да инвестираме всеки месец идва следващият - как тази инвестиция се свързва с конкретните ни цели.
В предишната статия „Кога е разумно да увеличим инвестициите си и кога временно да ги намалим“ разгледах защо месечната инвестиционна сума може да се променя заедно с дохода, резерва и останалите финансови задачи. Сега вече можем да погледнем една стъпка напред и да видим какво трябва да се случва със самия портфейл, когато различните цели имат различен срок.
Цел след пет години не е същата като цел след двадесет
Да приемем, че едно семейство има три важни финансови цели.
След пет години иска да разполага с 25 000 евро за собствено участие при покупка на по-голямо жилище. След десет години иска да има 30 000 евро, които могат да бъдат използвани за образование на детето или друга значима семейна цел. Паралелно с това инвестира за период след двадесет и повече години, когато тези средства могат да дадат повече финансова свобода и да допълват останалите източници на доход.
Ако всичко бъде събрано в една обща инвестиционна сметка без ясно разграничение, можем да останем с впечатлението, че имаме една цел - портфейлът просто да расте.
Всъщност имаме три различни задачи.
При целта след пет години най-големият проблем е, че пазарът може да бъде в сериозен спад точно когато парите трябва да бъдат използвани. При целта след двадесет години временен спад има съвсем различно значение, защото има много повече време за възстановяване и продължаващи вноски.
Срокът не определя автоматично какво трябва да купим, но определя колко риск можем да си позволим да носим до момента, в който парите ще бъдат използвани.
Точно това разгледахме и в „За кои финансови цели има смисъл да инвестираме и за кои парите трябва да останат ликвидни“, защото портфейлът не трябва да поема риск само заради възможността за по-висока доходност, ако срокът на конкретната цел не го позволява.
Един портфейл може да има повече от една задача
Не е задължително за всяка цел да създаваме отделна инвестиционна сметка, отделен брокер или десет различни продукта. По-важно е ние самите да знаем каква част от капитала има конкретна задача и как тази задача се променя с приближаването на срока.
Да продължим с примера.
Семейството има общ инвестиционен и спестовен капитал от 40 000 евро и продължава да отделя 600 евро месечно.
От тези средства част са предназначени за жилището след пет години, друга част за целта след десет години, а останалото няма конкретна дата на използване и може да бъде оставено да работи дългосрочно.
Докато до покупката на жилище остават пет години, семейството може да има известна гъвкавост. Когато обаче срокът се свие до две години, би било логично постепенно да намалява зависимостта на тези конкретни средства от движенията на пазара, вместо да чака последните няколко месеца и тогава да се надява цените да са подходящи.
При двадесетгодишната цел няма същата необходимост, защото средствата няма да бъдат използвани скоро и могат да останат изложени на по-големи колебания, ако това съответства на риска, който семейството може да понесе.
Това не означава, че след пет години всичко задължително трябва да е в кеш, нито че след двадесет години всичко трябва да е в акции. Идеята е друга - с приближаването на целта рискът трябва да бъде преглеждан спрямо времето, което остава.
Целта трябва да има и приблизителна стойност
Срокът е само половината от задачата.
Ако кажем „инвестирам за детето“, това не ни помага особено, докато не определим поне приблизително какъв капитал се опитваме да изградим.
Ако целта след десет години е 30 000 евро, а вече имаме 12 000 евро заделени за нея, можем много по-ясно да преценим какъв месечен ресурс е необходим и колко зависими сме от бъдеща доходност.
Ако обаче целта е само „да има нещо“, портфейлът лесно започва да се управлява според пазара, а не според това какво трябва да постигне.
В „Как да превърнем общите финансови цели в конкретен план“ разгледах именно тази стъпка - една финансова цел започва да има практическо значение едва когато получи приблизителна сума, срок и месечно действие.
Същата логика трябва да влезе и в инвестиционния портфейл.
Не е нужно всички цели да се движат с еднаква скорост
Да приемем, че от 600 евро месечна инвестиция семейството първоначално насочва 250 евро към целта за жилище, 150 евро към капитала за детето и 200 евро към дългосрочния портфейл.
След пет години жилищната цел е изпълнена.
Това не означава, че свободните 250 евро автоматично трябва да бъдат похарчени или че инвестиционният бюджет се връща назад. Те могат да бъдат пренасочени към останалите две цели, така че без увеличение на дохода месечната инвестиция за по-дълъг хоризонт вече да бъде значително по-голяма.
След още няколко години и втората цел може постепенно да започне да се приближава до използване, което отново ще изисква промяна в начина, по който нейният капитал се държи.
Така инвестиционният план не е една права линия, която започва днес и завършва след двадесет години, а поредица от периоди, в които различни части от капитала имат различна работа.
Доходността сама по себе си не показва дали планът върви добре
Може портфейлът да е нараснал с 15% за година и въпреки това да сме далеч от конкретната си цел, ако сме инвестирали недостатъчно или сме започнали прекалено късно.
Може също така годината да е приключила със спад на пазарите, но финансовият план да продължава да работи напълно нормално, ако целта е след двадесет години и месечните вноски продължават.
Това е една от причините да не оценяваме инвестиционния си план само според последната годишна доходност.
По-полезно е периодично да проверяваме дали размерът на капитала, месечните вноски и оставащият срок все още дават разумна вероятност да достигнем целта, без да сме принудени да разчитаме на прекалено оптимистични очаквания.
Ако за цел след пет години са необходими още 20 000 евро, няма особен смисъл да градим план, който работи само ако пазарът носи двуцифрена доходност всяка година. В такава ситуация проблемът може да бъде самата цел, срокът или месечната вноска, а не изборът на следващия инвестиционен продукт.
С приближаването на целта въпросът се променя
В началото често питаме как да инвестираме парите.
По-близо до срока по-важният въпрос става как да сме сигурни, че средствата ще бъдат налични, когато са необходими.
Ако след двадесет години предстои използване на част от капитала, няма нужда още днес да планираме всяко движение до последното евро, но има смисъл да знаем, че няколко години преди срока ще трябва отново да прегледаме риска.
Същото важи и за цел след пет години, само че този момент идва много по-рано.
Това позволява портфейлът да се променя постепенно, вместо един ден да осъзнаем, че след шест месеца ни трябват 25 000 евро, а цялата сума се намира в активи, които в момента са паднали значително.
Портфейлът трябва да следва живота, а не обратното
С времето част от първоначалните цели ще отпаднат, други ще станат по-важни, а някои изобщо няма да изглеждат толкова смислени, колкото са изглеждали преди десет години.
Това е нормално.
Ако семейството реши да не купува по-голямо жилище, капиталът за тази цел получава нова задача. Ако доходът се увеличи, срокът на друга цел може да бъде съкратен. Ако се появи нов финансов приоритет, разпределението може отново да бъде променено.
Инвестиционният план няма нужда да предвижда всички бъдещи решения, защото това е невъзможно. Той трябва да е достатъчно ясен, за да знаем защо притежаваме конкретния капитал и достатъчно гъвкав, за да се адаптира, когато причината се промени.
От целите към конкретен финансов план
Да знаем, че една част от портфейла е за цел след пет години, друга за след десет, а трета за много по-дълъг хоризонт, е добра основа, но следващата стъпка е тези цели да бъдат свързани с реалния бюджет, месечните вноски, резерва и останалите финансови ангажименти.
Точно върху тази връзка работим и в практическата онлайн работилница „Подреди личните си финанси“, където не разглеждаме инвестициите като отделна тема, а като част от цялата финансова система - заедно с бюджета, резерва, кредитите и целите, които трябва да бъдат финансирани през различни периоди.
Идеята е в края да не останем само с общото желание „да инвестирам за бъдещето“, а да стане по-ясно какво точно трябва да постигнат парите и какви действия могат да започнат още сега. [Запишете се за работилницата]
Заключение
Инвестиционният портфейл има повече смисъл, когато престане да бъде просто число в приложение и започне да бъде свързан с конкретните моменти, в които тези пари трябва да ни дадат възможност да направим нещо.
Цел след пет години изисква различен начин на мислене от цел след двадесет, защото разполагаме с различно време за реакция, различна способност да понесем спад и различна необходимост от ликвидност.
Не е необходимо още днес да знаем точната структура на портфейла за всяка година до 2046 г., но е важно да знаем какво трябва да финансира капиталът, приблизително кога ще бъде използван и как рискът трябва постепенно да се променя с приближаването на този момент.
Точно тогава инвестирането започва да бъде част от дългосрочния финансов план, а не самостоятелна задача, която изпълняваме всеки месец без ясна връзка с останалата част от живота си.
Когато няколко цели трябва да се съберат в един план
Ако инвестиционният портфейл трябва едновременно да подкрепя няколко цели с различен срок, трудната част обикновено не е да добавим още един ETF или друга инвестиция, а да определим каква задача има всяка част от капитала и как трябва да се променя с времето.
В „Финансова диагностика“ разглеждаме инвестициите заедно с доходите, разходите, резерва, кредитите и останалите цели, така че портфейлът да има място в общата финансова система, вместо да съществува отделно от нея. [Разгледайте Финансова диагностика]
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, кредитен, данъчен или правен съвет, нито препоръка за покупка, продажба или държане на конкретен финансов инструмент. Подходящото разпределение на инвестициите според срока на отделните цели зависи от размера и стабилността на доходите, наличния капитал, нуждата от ликвидност, инвестиционния хоризонт, способността за поемане на загуба и конкретните обстоятелства на инвеститора. Посочените числа и сценарии са илюстративни и имат за цел да покажат принципа на планиране, а не да определят универсално разпределение на портфейла.
Свързани статии:
- Кога е разумно да увеличим инвестициите си и кога временно да ги намалим
- За кои финансови цели има смисъл да инвестираме и за кои парите трябва да останат ликвидни
- Как да превърнем общите финансови цели в конкретен план
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.