След като сме определили каква сума можем реално да отделяме всеки месец, идва един въпрос, който често се прескача твърде бързо - всички тези пари ли трябва да бъдат инвестирани, или част от тях трябва просто да останат достъпни и относително предвидими.
Причината е проста: 10 000 евро за ремонт след година и половина и 10 000 евро, които ще ни трябват след двадесет години, изглеждат еднакво в банковата сметка, но имат напълно различна задача. При първите най-големият риск е точно когато дойде моментът за ремонта парите да са по-малко, отколкото сме планирали, докато при вторите прекалено дългото стоене изцяло в кеш също има цена, защото целта има достатъчно време, за да понесе временни пазарни колебания.
Затова в „Как да определим колко можем реално да инвестираме всеки месец“ първо разгледахме откъде идва устойчивата месечна сума, а сега следва да решим коя част от нея действително е инвестиционен капитал и коя просто финансира бъдещи разходи.
Срокът на целта променя начина, по който трябва да мислим за парите
Представете си семейство, което едновременно събира 6 000 евро за автомобил след година, 20 000 евро за собствено участие по жилище след четири години и инвестира за цел, която е поне след петнадесет години.
Би било удобно всичко да влиза в един и същ портфейл, но така смесваме три различни задачи.
При автомобила няма много значение дали пазарът има добри дългосрочни перспективи, защото сумата трябва да е налична в конкретен момент след дванадесет месеца. При жилището имаме малко повече време, но отново може да се окаже неприятно, ако точно шест месеца преди покупката пазарът падне с 20% и трябва да решаваме дали да продадем на загуба или да отложим целта. При хоризонт от петнадесет или двадесет години обаче ситуацията вече е друга, защото имаме значително повече време да преминем през периодите на спад.
Това е и причината в „Как да планираме големите семейни разходи, без да нарушаваме бюджета“ да разглеждам бъдещите плащания като отделна част от системата, а не като инвестиционна сметка, от която при нужда просто ще вземем пари.
Парите за следващите месеци трябва да бъдат скучни
Когато целта е близка, най-важното обикновено не е да изстискаме максимална доходност, а да знаем, че парите ще бъдат там, когато ни потрябват.
За сума, предназначена за автомобил след шест месеца, почивка през следващото лято, застраховка или предстоящ ремонт, напълно нормално решение може да бъде обикновена спестовна сметка или срочен депозит, стига условията за достъп до средствата да съответстват на момента, в който ще са ни необходими.
Съществуват и борсово търгувани решения, които могат да се използват за управление на краткосрочни средства, но е важно да не ги бъркаме с банков депозит. Например Xtrackers II EUR Overnight Rate Swap UCITS ETF 1C (XEON) следва индекс, базиран върху краткосрочната евро ставка €STR плюс фиксиран спред, като фондът използва синтетична репликация чрез swap и е акумулиращ. Това може да го направи интересен пример за инструмент за краткосрочни евро средства, но стойността му не е гарантирана и структурата му е различна от тази на банковата сметка.
Друг конкретен пример е iShares € Govt Bond 0-3 month UCITS ETF (E0UA), който следва индекс на много краткосрочни държавни ценни книжа в евро и към началото на септември 2026 г. има ефективна дюрация около 0,12 години. Самият доставчик изрично посочва, че капиталът е изложен на риск и инвеститорът може да получи обратно по-малко от вложеното, което е важно напомняне, че „краткосрочен“ не означава „безрисков“.
При подобни инструменти има и брокерски разходи, спред, данъчни особености и необходимост от инвестиционна сметка, така че при малка сума за цел след няколко месеца най-сложното решение невинаги е най-доброто.
При две или три години границата вече не е толкова ясна
Колкото по-далеч е целта, толкова повече възможности се появяват, но това не означава, че автоматично трябва да преминем към акции.
Ако след три години ще са ни необходими 15 000 евро за собствено участие по имот и отлагането на покупката не е приемлив вариант, бих мислил много по-внимателно за риска, отколкото ако срокът е само ориентировъчен и можем спокойно да изчакаме още две години при неблагоприятен пазар.
В подобен период част от средствата може да останат в депозит или спестовна сметка, а според конкретния риск и хоризонт могат да се разглеждат и краткосрочни облигационни инструменти. Например iShares € Govt Bond 1-3yr UCITS ETF EUR (Acc) (CBE3) инвестира в инвестиционен клас държавни облигации от няколко страни в еврозоната с матуритет в диапазона 1-3 години, но отново има лихвен и кредитен риск и цената му може да се движи надолу точно в период, в който парите са ни необходими.
Тук няма магическа граница от „три години“, след която един инструмент става подходящ. По-важно е да си зададем дали можем да отложим целта, ако пазарната стойност временно е под вложената сума.
Ако отговорът е „не“, ликвидността и предвидимостта заслужават по-голяма тежест.
Дългият хоризонт позволява да приемем друг тип риск
Когато целта е след десет, петнадесет или двадесет години, вече имаме време, което може да бъде използвано в наша полза, и тогава широко диверсифицираните акционни инвестиции започват да имат много по-различна роля.
Като реален пример можем да използваме Vanguard S&P 500 UCITS ETF (VUAA), акумулиращ UCITS ETF върху S&P 500, който се търгува и в евро на европейски борси. Той дава достъп до големи американски компании, но Vanguard изрично напомня, че стойността на инвестицията може както да се повишава, така и да намалява и инвеститорът може да получи обратно по-малко от вложеното.
Това е приемлив риск за човек, който разбира какво притежава и има достатъчно дълъг хоризонт, но би бил много различен избор за парите, с които след година трябва да плати ремонта на жилището.
Същата логика важи за глобален акционен ETF, отделни акции, злато или други инвестиционни активи – първо идва задачата на парите, след това инструментът, а не обратното.
Ликвидно не означава задължително „в брой“
Понякога думата „ликвидност“ се разбира като пари, които просто стоят по разплащателната сметка, но по-полезното значение е възможността да превърнем актива в необходимата сума достатъчно бързо и без да бъдем принудени да приемем голяма загуба.
Един борсов ETF например технически може да бъде много ликвиден, защото може да бъде продаден по време на борсовата сесия, но ако стойността му е паднала с 25%, това не решава проблема на човек, който точно днес се нуждае от цялата сума.
От другата страна, срочният депозит може да има сравнително стабилна стойност, но условията му да правят предсрочното теглене неудобно или неизгодно.
Затова при всяка цел има смисъл да гледаме едновременно кога ще ни трябват парите, колко сигурна трябва да бъде сумата и колко лесно трябва да имаме достъп до нея, вместо да поставяме всички продукти само по една скала от „ниска“ към „висока“ доходност.
Един и същ човек може едновременно да спестява и да инвестира
Това разграничение е важно, защото понякога се създава усещането, че ако вече инвестираме, оставянето на пари в депозит или спестовна сметка е пропусната възможност.
Всъщност едни и същи семейни финанси могат напълно логично да съдържат 5 000 евро в леснодостъпен резерв, отделна сума за ремонт след две години и инвестиционен портфейл за цели след петнадесет години, без едното да противоречи на другото.
Парите просто имат различни задачи.
И точно тук се връщаме към „Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции“, защото добрата финансова система не се опитва да максимизира доходността на всяко евро, а да постави всяко евро на място, което съответства на ролята му.
Заключение
Няма особен смисъл да поемаме петнадесетгодишен инвестиционен риск с пари, които ще ни трябват след петнадесет месеца, само защото очакваната доходност изглежда по-добра. Също толкова спорно е обаче капитал за цел след двадесет години да стои изцяло в краткосрочни средства само защото така никога не виждаме спад на екрана.
Практичният подход е първо да разделим целите според срока и гъвкавостта им, след което да решим кои средства трябва да бъдат стабилни и достъпни и кои могат да понесат колебания в замяна на възможност за по-висока дългосрочна доходност.
Така инвестиционният въпрос постепенно се променя от „Къде да сложа парите?“ към много по-полезния „Кога ще ми трябват и какво може да се случи с тях дотогава?“.
Когато различните цели започнат да се конкурират
Ако едновременно събирате за голям разход, обслужвате кредит, изграждате резерв и искате да инвестирате дългосрочно, границата между средствата, които трябва да останат ликвидни, и тези, които могат да бъдат инвестирани, невинаги е очевидна.
В „Финансова диагностика“ разглеждаме именно цялата картина - доходи, разходи, кредити, резерв, близки и дългосрочни цели - така че решението за инвестициите да бъде част от финансовия план, а не отделно действие. [Разгледайте Финансова диагностика]
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, кредитен, данъчен или правен съвет, нито препоръка за покупка, продажба или държане на конкретен финансов инструмент. Посочените ETF-и са използвани само като реални примери за различни типове инструменти и хоризонти. Банковите продукти, фондовете и борсово търгуваните инструменти имат различна структура, риск, ликвидност, разходи и данъчно третиране, а подходящият избор зависи от конкретната цел, срока, необходимостта от достъп до средствата и способността за поемане на загуба.
Свързани статии:
- Как да определим колко можем реално да инвестираме всеки месец
- Как да планираме големите семейни разходи, без да нарушаваме бюджета
- Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.