Когато започнем да инвестираме регулярно, лесно е да приемем месечната сума като още една постоянна сметка, която трябва да бъде плащана независимо от всичко останало. Ако сме започнали с 300 евро, продължаваме с 300 евро; ако сме стигнали до 500 евро, опитваме се да пазим тази сума на всяка цена, защото всяко намаляване започва да изглежда като липса на дисциплина.
Само че инвестиционната вноска няма същата функция като ипотеката, сметката за ток или застраховката на автомобила. Тя е част от финансовия план и затова е нормално размерът ѝ да се променя, когато се променят доходите, резервът, кредитите или целите, които трябва да бъдат финансирани.
В предишната статия „Как да инвестираме, когато едновременно имаме ипотека, семейни цели и резерв“ разгледах защо няколко финансови задачи могат да се движат паралелно, без една от тях непременно да получава целия свободен ресурс. Следващата логична стъпка е да приемем, че и самото разпределение между тях няма причина да бъде еднакво през следващите десет години.
Инвестиционната сума не трябва да бъде замразена
Представете си човек, който започва да инвестира 200 евро месечно при нетен доход от 2 000 евро. След няколко години доходът му вече е 3 000 евро, кредитът за автомобила е приключил и фондът за сигурност е изграден, но месечната инвестиция продължава да бъде същите 200 евро.
Технически той е дисциплиниран, защото не е прекъсвал инвестирането, но финансовата система не се е развила заедно с възможностите му.
Ако след всички останали цели вече има устойчиво повече свободен ресурс, инвестиционната сума може постепенно да се увеличи на 300, 400 или 500 евро, без това да означава, че трябва изведнъж да променим целия си стандарт на живот.
Точно затова в „Как да определим колко можем реално да инвестираме всеки месец“ разгледах инвестиционната сума като резултат от бюджета, а не като предварително избран процент. Същата логика важи и по-късно - когато бюджетът се промени, има смисъл отново да проверим резултата.
Увеличението на дохода е добър момент за преглед
Повишение на заплатата от 300 евро не означава, че всичките 300 евро трябва автоматично да бъдат инвестирани, както не означава и че целият допълнителен доход трябва постепенно да изчезне в по-високи текущи разходи.
По-практично е първо да видим какво вече не достига в системата.
Ако резервът е достатъчен, няма скъп дълг и близките цели имат необходимото финансиране, част от увеличението спокойно може да бъде насочена към дългосрочни инвестиции. Ако обаче през същия период семейството планира ремонт, очаква дете или се подготвя за покупка на жилище, новият доход може да има по-важна задача поне временно.
Да кажем, че човек получава увеличение от 400 евро. Вместо автоматично да добави цялата сума към текущото потребление или към инвестициите, той може да насочи 200 евро към инвестиционната вноска, 100 евро към бъдеща цел и останалите 100 евро към по-висок стандарт на живот.
Това не е универсална формула, а пример как растежът на дохода може да подобрява няколко части на финансовата система едновременно.
Приключването на една цел освобождава ресурс за следващата
Понякога инвестиционната сума може да се увеличи значително дори без доходът да се промени.
Ако в продължение на две години сме отделяли 300 евро месечно за автомобил и вече сме събрали необходимата сума, тези 300 евро не трябва просто да се разтворят в ежедневните разходи. Те вече съществуват в бюджета и могат да получат нова задача.
Същото се случва при приключване на потребителски кредит, достигане на желания размер на резерва или финансиране на друг голям разход.
Ако човек е инвестирал 400 евро и едновременно е отделял 300 евро за конкретна цел, след нейното приключване инвестиционната му сума може да стане 700 евро, без да трябва да се отказва от нещо, което до вчера е било част от нормалния му начин на живот.
Това е един от най-естествените начини инвестирането постепенно да заема по-голяма част от финансовия план.
Има моменти, в които намаляването е по-разумно
Обратната ситуация също е напълно възможна.
Ако човек инвестира 600 евро месечно, но временно остане с по-нисък доход, резервът му бъде използван за сериозен разход или се появи необходимост от значителна ликвидна сума през следващите месеци, продължаването със същите 600 евро само за да не „нарушим навика“ може да създаде повече проблеми, отколкото ползи.
Инвестиционната дисциплина няма особен смисъл, ако паралелно финансираме нормалния си живот с кредитна карта или постепенно изчерпваме буфера, който трябва да ни защитава.
В подобен период инвестицията може временно да бъде намалена от 600 на 300 евро, а понякога дори да бъде поставена на пауза, ако финансовата ситуация го изисква. Когато проблемът бъде решен, сумата може отново да бъде увеличена.
Това не означава, че човек се е отказал от дългосрочния си план. Означава, че е използвал една от най-гъвкавите му части, за да защити останалата система.
Един по-нисък доход променя приоритетите
Нека разгледаме семейство, което обичайно разполага с 4 500 евро месечен доход и инвестира 700 евро. След основните разходи, ипотеката и останалите цели това е напълно спокойна сума.
Ако за шест месеца единият доход намалее и семейният ресурс стане 3 600 евро, няма много логика да продължат да инвестират 700 евро, ако това означава всеки месец да взимат още 300 евро от резерва.
Много по-разумно може да бъде инвестицията временно да бъде намалена до 300 или 400 евро, така че текущият бюджет да остане близо до баланс, а резервът да бъде използван само ако действително възникне необходимост.
Точно такава логика разглеждам и в „Как да подготвим семейните финанси за период с един или по-нисък доход“, защото при временна промяна на приходите не е необходимо всяка останала част от финансовия план да продължава със същата скорост.
Когато пълният доход се възстанови, инвестиционната сума може постепенно да се върне на предишното ниво.
Намаляването заради спад на пазара е различен въпрос
Има обаче важна разлика между намаляване на инвестициите заради промяна в собствената ни финансова ситуация и намаляване само защото пазарът е паднал.
Ако доходът, резервът и целите ни не са се променили, спадът на пазарите сам по себе си не означава, че вече можем да инвестираме по-малко. Той може да промени стойността на портфейла, но не променя автоматично причината, поради която сме започнали да инвестираме.
Разбира се, силен спад може да покаже, че сме надценили способността си да приемаме риск, особено ако при първата сериозна корекция започнем да мислим за продажба на всичко. Тогава проблемът не е непременно месечната сума, а рискът в самия портфейл.
Това е различен разговор от временната корекция на инвестициите заради намален доход, ремонт или необходимост да възстановим използван резерв.
И увеличаването на инвестициите не трябва да следва пазара
Същото важи в обратната посока.
Ако пазарът расте силно и всеки около нас говори за добра доходност, това само по себе си не създава нов свободен ресурс в личния ни бюджет. Да удвоим месечната инвестиция само защото последната година е била добра е съвсем различно решение от това да я увеличим, защото доходът ни е нараснал или определена финансова цел е приключила.
По-здравата причина за промяна идва от собствената ни финансова ситуация, а не от последното движение на графиката.
Това позволява инвестиционният план да остане свързан с живота ни, вместо постоянно да бъде променян според настроението на пазара.
Полезен е периодичният преглед, а не постоянната корекция
Това, че инвестиционната сума може да се променя, не означава, че трябва да я преизчисляваме всяка седмица.
Много по-смислено е да я преглеждаме след съществена промяна - увеличение или спад на дохода, приключване на кредит, достигане на целевия резерв, появата на нова близка цел или значителна промяна в семейната ситуация.
Дори при липса на подобно събитие един годишен преглед е достатъчен, за да проверим дали сумата, която сме определили преди година, все още отговаря на финансовите ни възможности.
Така инвестирането остава регулярно, без да се превръща в число, което веднъж сме избрали и повече никога не поставяме под въпрос.
Дисциплината е в причината, не в цифрата
Ако инвестицията се промени от 500 на 300 евро, защото временно възстановяваме използван резерв, има ясна причина. Ако след година стане 700 евро, защото доходът е нараснал и един кредит е приключил, отново има ясна причина.
Проблемът започва, когато сумата се променя според настроението ни - увеличаваме я, когато пазарите растат и всичко изглежда лесно, а я намаляваме, когато цените падат и новините са неприятни.
Точно тук е разликата между адаптивен финансов план и инвестиране без предварително определена логика.
Дисциплина не означава винаги да инвестираме една и съща сума. По-важното е да знаем защо сумата се променя и какво трябва да бъде различно, за да я върнем обратно или да я увеличим.
Практическата част често е по-трудна от принципа
На теория е сравнително лесно да кажем, че инвестициите трябва да се увеличават при повече свободен ресурс и да се намаляват, когато други финансови задачи временно станат по-важни. По-трудната част е да определим как изглежда това с нашите собствени доходи, разходи, кредити и цели.
Това е една от темите, върху които работим и в практическата онлайн работилница „Подреди личните си финанси“, където идеята не е да търсим един универсален процент за инвестиции, а да подредим цялата финансова картина и да видим какъв ресурс реално може да бъде насочен към различните цели.
[Запишете се за работилницата]
Заключение
Месечната инвестиционна сума има смисъл да бъде достатъчно постоянна, за да създава дисциплина, но не и толкова твърда, че да започне да работи срещу останалата част от финансовия план.
Има периоди, в които можем спокойно да я увеличим, защото доходът е по-висок, резервът е изграден или някоя друга цел вече е приключила. Има и периоди, в които временното ѝ намаляване освобождава необходимия ресурс за по-близък и по-важен финансов проблем.
И в двата случая промяната сама по себе си не е нито успех, нито провал.
По-важно е решението да идва от реалната финансова картина, а не от желанието на всяка цена да запазим едно число или от опита да реагираме на всяко движение на пазара.
Когато сумата трябва да се впише в целия план
Ако е трудно да определите кога инвестицията може да бъде увеличена, кога е по-разумно да остане същата и кога друг финансов приоритет трябва временно да получи повече ресурс, във „Финансова диагностика“ разглеждаме точно тези зависимости между доходи, разходи, резерв, кредити и цели.
Целта не е да определим универсална инвестиционна вноска, а да видим каква сума има смисъл в конкретната финансова система и как тя може да се променя заедно с нея.
[Разгледайте Финансова диагностика]
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, кредитен, данъчен или правен съвет.
Подходящият размер и честота на инвестициите зависят от доходите, разходите, наличния резерв, кредитните задължения, инвестиционния хоризонт, финансовите цели и индивидуалната способност за поемане на риск. Посочените числа и сценарии са илюстративни и не представляват препоръка за конкретен размер на инвестиция или за промяна на съществуващ инвестиционен план.
Свързани статии:
- Как да инвестираме, когато едновременно имаме ипотека, семейни цели и резерв
- Как да определим колко можем реално да инвестираме всеки месец
- Как да подготвим семейните финанси за период с един или по-нисък доход
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.