Инвестирането изглежда сравнително просто, когато го разглеждаме отделно от останалите лични финанси: определяме месечна сума, избираме подходящ инструмент и започваме да инвестираме регулярно. В реалния живот обаче същият доход трябва едновременно да покрива ипотеката, текущите семейни разходи, попълването на резерва, бъдеща почивка, ремонт, автомобил, разходи за детето и още няколко цели, които също не могат безкрайно да бъдат отлагани.
Точно тогава въпросът вече не е дали инвестирането има смисъл, а колко ресурс можем да насочим към него, без останалата финансова система да стане прекалено зависима от това всеки месец всичко да върви по план.
В предишната статия „За кои финансови цели има смисъл да инвестираме и за кои парите трябва да останат ликвидни“ разгледах защо срокът на конкретната цел е важен за избора как да държим парите. Сега следващата стъпка е малко по-трудна, защото трябва да решим как няколко различни цели да съществуват едновременно в един и същ бюджет.
Ипотеката не означава автоматично, че трябва да спрем да инвестираме
Наличието на ипотечен кредит често води до две крайни позиции. Едната е всяко свободно евро да бъде насочвано към предсрочно погасяване, докато кредитът не изчезне, а другата е ипотеката да бъде разглеждана почти като фиксиран разход, който няма отношение към инвестиционния план.
И двете могат да бъдат разумни в определена ситуация, но нито една не е универсален отговор.
Ако вноската е прекалено голяма спрямо дохода, резервът е малък и дори кратък период с по-нисък доход би създал проблем, увеличаването на инвестициите само защото „трябва да започнем навреме“ може да натовари още повече системата. Ако обаче ипотеката се обслужва спокойно, има достатъчна ликвидност и бюджетът оставя устойчив свободен ресурс, няма причина самото наличие на жилищен кредит автоматично да спира всяко дългосрочно инвестиране.
По-полезният въпрос е не дали имаме ипотека, а колко зависим е семейният бюджет от настоящия доход след плащането ѝ.
Именно затова в „Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции“ разглеждам тези решения като част от една обща система, защото еднакъв кредит може да бъде напълно управляем за едно семейство и сериозно ограничение за друго.
Нека използваме един реалистичен пример
Представете си семейство с общ месечен нетен доход от 4 000 евро, ипотечна вноска от 800 евро и нормални разходи за домакинството от около 1 900 евро. След тях остават приблизително 1 300 евро, които на пръв поглед изглеждат като свободен ресурс.
Ако погледнем само тази сметка, инвестиция от 800 или дори 1 000 евро месечно може да изглежда напълно постижима.
Само че семейството все още изгражда своя резерв и иска през следващите две години да отдели 6 000 евро за смяна на автомобила, като паралелно има и нормални годишни разходи за застраховки, почивка, ремонти и други плащания, които не се появяват всеки месец, но със сигурност ще дойдат.
Ако например 400 евро от свободния ресурс отиват към резерва, 250 евро към автомобила и още 200 евро средно месечно към бъдещи планирани разходи, за дългосрочни инвестиции остават около 450 евро.
Това може да изглежда много по-малко от първоначално възможните 1 300 евро, но всъщност показва реалната разлика между свободни пари в края на сметката и свободни пари, които нямат друга задача.
Ако семейството инвестира всичките 1 300 евро, вероятно ще натрупва портфейла по-бързо, но ще трябва да финансира автомобила, годишните разходи и всяко по-сериозно отклонение от друг източник. Ако тези разходи бъдат покрити с кредит или с продажба на инвестиции в неподходящ момент, високата инвестиционна вноска вече не изглежда толкова ефективна.
Резервът и инвестициите могат да се изграждат едновременно
Друго често крайно решение е първо резервът да бъде напълно завършен и едва след това да започнем да инвестираме.
Това също не е задължително необходимо във всяка ситуация.
Ако целта е резерв от 15 000 евро и вече сме натрупали 10 000 евро, доходите са сравнително стабилни и бюджетът позволява месечно да отделяме например 800 евро, може да бъде напълно логично част от тях да продължат да увеличават резерва, а друга част да започне да изгражда инвестиционния портфейл.
Различна би била ситуацията, ако наличният резерв е само 1 000 евро, ипотечната вноска е значителна, семейството разчита основно на един доход и месечният свободен ресурс е малък. Тогава временното по-силно насочване на средства към ликвидност може да бъде много по-важно от желанието инвестиционната сметка да расте всеки месец.
Тук няма точна точка, при която резервът внезапно става „достатъчен“ и всичко след нея може да бъде инвестирано, защото размерът му зависи от разходите, стабилността на доходите, кредитните задължения и колко бързо бихме могли да възстановим дохода си при проблем.
По-важното е инвестициите да не съществуват за сметка на способността ни да понесем нормален финансов шок.
Семейните цели също не трябва да чакат инвестиционния портфейл
Същият принцип важи и за целите, които не са свързани с извънредна ситуация.
Ако семейството знае, че след три години ще има нужда от автомобил, че през следващата година предстои значителен ремонт или че всяка година иска да отделя определена сума за почивка, няма особен смисъл тези разходи да бъдат игнорирани при изчисляването на инвестиционната вноска.
Те не са непредвидени само защото не се появяват всеки месец.
Ако месечният доход позволява едновременно да отделяме 400 евро за дългосрочни инвестиции и 300 евро за близка семейна цел, няма нужда непременно да избираме само едното. По-важно е да сме сигурни, че двете суми изпълняват различни задачи и че парите за близката цел не поемат риск, който не съответства на срока ѝ.
Така постепенно излизаме от мисленето „или инвестирам, или спестявам“ и стигаме до по-реалистичния вариант, при който различни части от дохода работят за различни периоди от живота.
Не всяка свободна сума трябва да получава еднакъв приоритет
Ако след всички текущи разходи едно семейство разполага с 1 000 евро месечно, няма правило, според което тези пари трябва да бъдат разделени на три равни части между резерв, инвестиции и бъдещи цели.
Понякога резервът вече е достатъчен и почти целият нов ресурс може да бъде насочен другаде. В друг период предстои голяма покупка и инвестициите временно могат да получават по-малка сума. След приключване на дадена цел същите пари могат отново да бъдат пренасочени, без да се налага доходът да се увеличава.
Точно тук финансовото планиране започва да има повече смисъл от фиксираните проценти, защото позволява един и същ доход да бъде използван различно в различни периоди.
Например семейство може в продължение на година да отделя 400 евро за резерв и 300 евро за инвестиции, а след достигане на желания размер на резерва същите 400 евро да бъдат прехвърлени към инвестиции или към следваща семейна цел. Така инвестиционната сума нараства не защото изведнъж сме решили да бъдем по-агресивни, а защото друга финансова задача вече е изпълнена.
Ипотеката добавя още една причина да не изчерпваме ликвидността
При домакинство без кредит временният спад на дохода може да доведе до ограничаване на разходите, но при ипотека една значителна част от бюджета остава фиксирана независимо от това как се развива месецът.
Точно затова комбинацията от голяма ипотечна вноска, малък резерв и висока инвестиционна вноска заслужава повече внимание, отколкото всеки от тези елементи поотделно.
В „Как да подготвим семейните финанси за период с един или по-нисък доход“ разгледах защо истинската устойчивост на бюджета се вижда не когато двата дохода пристигат нормално, а когато временно един от тях намалее или изчезне. При ипотека този тест е още по-важен, защото самият кредит не се адаптира автоматично към по-ниския доход на семейството.
Затова понякога допълнителните 200 евро към резерва могат да имат по-голяма стойност за системата от още 200 евро в инвестиционния портфейл, дори ако в дългосрочен план очакваме инвестицията да носи по-висока доходност.
Кога можем да увеличим инвестициите
След като резервът достигне желания размер, някоя близка цел бъде финансирана или друг кредит приключи, инвестиционната сума може естествено да започне да расте.
Това е много по-устойчив подход от опита още от първия месец да инвестираме максимално възможната сума, защото не предполага, че всички останали финансови нужди ще стоят непроменени години наред.
В примера със семейството, което инвестира 450 евро, след достигането на необходимия резерв могат да се освободят още 400 евро месечно и инвестицията постепенно да стане 850 евро, без да бъде намален стандартът на живот или да бъдат пренебрегнати близките цели.
А когато автомобилът бъде купен и отпаднат още 250 евро месечно за тази цел, същият бюджет вече може да позволява инвестиционна сума над 1 000 евро, въпреки че доходът не е нараснал с нито едно евро.
Това показва защо инвестиционният план не трябва да бъде статичен документ, а отражение на начина, по който се променят останалите финансови задачи.
Заключение
Ипотеката, резервът, семейните цели и инвестициите не са четири независими теми, защото всички използват един и същ месечен доход и всяко решение за едната неизбежно оставя повече или по-малко ресурс за останалите.
Затова разумният подход рядко е да изберем една задача и да насочим максимално много пари към нея. По-полезно е да определим кои задължения трябва да бъдат покривани независимо от всичко, колко ликвидност е необходима за сигурността на семейството, кои цели имат конкретен срок и какъв ресурс остава за дългосрочно инвестиране.
В един период това може да означава инвестиция от 300 евро, в друг 800 евро, а след приключването на определена цел и над 1 000 евро, без някой от тези размери сам по себе си да бъде правилен или грешен.
Важното е сумата да бъде резултат от цялата финансова картина, а не число, което сме решили предварително и след това се опитваме да наложим върху бюджета.
Когато всички цели искат пари едновременно
Ако ипотеката, резервът, инвестициите и няколко семейни цели се конкурират за един и същ свободен ресурс, трудната част обикновено не е да намерим още един инвестиционен продукт, а да определим кое трябва да получи приоритет сега и как останалите задачи да продължат да се движат.
В „Финансова диагностика“ подреждаме именно тази обща картина - доходите, разходите, кредитите, ликвидността и целите - така че инвестиционната сума да бъде част от устойчив финансов план, вместо отделно решение, което работи само когато месецът е идеален. [Разгледайте Финансова диагностика]
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, кредитен, данъчен или правен съвет.
Подходящото разпределение между резерв, инвестиции, обслужване или предсрочно погасяване на кредити и други финансови цели зависи от размера и стабилността на доходите, постоянните разходи, условията по кредитите, наличната ликвидност, инвестиционния хоризонт, способността за поемане на риск и конкретните цели на домакинството. Посочените числа и сценарии са илюстративни и имат за цел да покажат начина на мислене, а не универсално съотношение между отделните финансови задачи.
Свързани статии:
- За кои финансови цели има смисъл да инвестираме и за кои парите трябва да останат ликвидни
- Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции
- Как да подготвим семейните финанси за период с един или по-нисък доход
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.