Една от най-често повтаряните думи в инвестирането е „диверсификация“.
Почти всеки я споменава, почти всеки казва, че е важна, почти всеки съветва да не слагаме всичко на едно място.
Проблемът е, че много хора мислят, че са диверсифицирани, само защото държат повече от едно нещо.
А това невинаги е вярно.
Истинската диверсификация не е просто да имаш няколко позиции, няколко фонда или няколко различни тикера. Истинската диверсификация означава нещо по-дълбоко - да не зависиш прекалено много от един и същ риск, от един и същ пазар, от едни и същи компании или от една и съща логика.
Ако все още сте в началото на инвестиционния си път, може първо да прочетете и статията „Как да започнем да инвестираме стъпка по стъпка“, защото диверсификацията има смисъл едва когато човек вече е изяснил подхода си.
Именно тук идва големият проблем, който според мен много хора пропускат: фалшивата диверсификация.
Не всичко, което изглежда диверсифицирано, е такова
Това е най-важната идея в цялата тема.
На пръв поглед човек може да си каже:
- имам глобален ETF
- имам ETF върху Nasdaq
- имам няколко отделни акции
- значи съм добре диверсифициран
Само че, ако се погледне по-дълбоко, може да се окаже, че всичко това е силно свързано помежду си.
Например:
- голяма част от глобалния ETF е концентрирана в САЩ
- Nasdaq ETF е още по-концентриран в големите технологични компании
- отделните акции често са от същите компании, които вече присъстват в ETF-ите
Тоест човек може да има усещането, че държи различни неща, а реално да е натрупал много от едно и също.
Това вече не е истинска диверсификация. Това е просто по-сложно изглеждаща концентрация.
Какво всъщност означава диверсификация
Най-просто казано, диверсификацията означава да не разчиташ прекалено много на една единствена посока.
Това може да бъде един сектор, една държава, един тип компании, един клас активи или дори един източник на доходност.
С други думи, диверсификацията не е игра на бройка. Не броим колко позиции имаме. Гледаме дали те наистина носят различен тип риск и различна логика в портфейла.
Защото да имаш 10 позиции, които реагират почти еднакво при спад, не е същото като да имаш по-малко на брой, но реално различни експозиции.
Един от най-честите примери за фалшива диверсификация
Това, което много хора правят, е следното:
Купуват глобален ETF и си казват:
„Готово, аз вече съм диверсифициран.“
На теория това звучи разумно и донякъде е така.
Проблемът е, че ако погледнеш структурата на много глобални ETF-и, ще видиш, че огромна част от тях е концентрирана в американския пазар. А вътре в тази американска част често тежат точно най-големите технологични компании.
Тоест човек си мисли, че държи „целия свят“, а реално в голяма степен продължава да зависи от:
- САЩ
- големите американски компании
- технологичния сектор
- същата пазарна логика, която движи и S&P 500
Това не означава, че такъв ETF е лош. Не е това идеята.
Идеята е друга: да не си въобразяваме, че сме много по-диверсифицирани, отколкото реално сме.
Нека видим един прост пример. На теория глобален ETF звучи като широко разпределение по целия свят. На практика обаче често виждаме сериозна концентрация в САЩ и в едни и същи големи компании.
Пример за глобален ETF (iShares Core MSCI World UCITS ETF USD (Acc)), при който над 66% от експозицията е в САЩ. Това дава по-широка експозиция от S&P 500, но не означава, че зависимостта от американския пазар е малка.
Ако го сравним със S&P 500 ETF, разликата е очевидна, но не и толкова огромна, колкото много хора си представят. Да, глобалният ETF е по-широк. Но и той остава силно зависим от американския пазар и от същите големи компании.
При S&P 500 (Vanguard S&P 500 UCITS ETF (USD) Accumulating) концентрацията е още по-ясна - почти 95% експозиция към САЩ и над 36% в топ 10 компании. Това е добър ориентир колко близо могат да бъдат два на пръв поглед различни инструмента.
Точно тук идва важният извод. Глобалният ETF наистина е по-широк и по-разпределен от S&P 500, но това не означава, че автоматично решава проблема с концентрацията. Ако човек не погледне какво реално има вътре, много лесно може да остане с усещането, че е силно диверсифициран, а в действителност да продължава да зависи основно от една и съща пазарна логика.
Къде хората най-често се заблуждават
Една от най-честите заблуди е да се гледа само името на продукта, а не какво има вътре.
Нещо може да се казва: global, world, all-world или developed markets и това да звучи много широко и добре, но когато отвориш разпределението, картината вече е различна.
Тогава се вижда:
- кой пазар тежи най-много
- кои компании държат най-голяма част
- има ли реална широчина или просто привидно разнообразие
Това е важно, защото инвеститорът не трябва да се успокоява от името. Той трябва да разбира какво реално държи.
Фалшива диверсификация има и извън глобалните ETF-и
Това не е само въпрос на един фонд.
Много хора правят нещо подобно и по друг начин.
Например:
- държат S&P 500 ETF
- държат Nasdaq ETF
- държат отделно Microsoft, Amazon, Apple, Alphabet
- и си казват, че са много добре разпределени
Само че в реалността това често означава, че едни и същи компании влизат в портфейла по няколко различни канала.
Тоест човек не намалява концентрацията си. Напротив - увеличава я, само че по начин, който изглежда по-интелигентно.
Това е и една от най-честите грешки при инвестирането - човек да си мисли, че е намалил риска, а реално просто да е натрупал едно и също по няколко различни канала. По темата може да прочетете и статията „Най-честите грешки при инвестирането“.
Точно затова казвам, че броят на позициите не е мерило за диверсификация.
Да имаш много неща не значи, че си защитен
Това е много важно.
Някои хора си мислят, че щом имат: 7 ETF-а, 10 акции, малко крипто, малко злато, то значи автоматично са диверсифицирани.
Не е задължително. Въпросът не е колко неща имаш.
Въпросът е как се държат тези неща, когато дойде натиск на пазара.
Ако всичко падне почти едновременно, ако всичко зависи от една и съща пазарна среда или ако повечето позиции са движени от един и същ фактор, тогава диверсификацията е по-слаба, отколкото изглежда.
Как да мислим по-правилно
По-добрият въпрос не е:
„Колко неща имам в портфейла си?“
А:
- От колко различни източника на риск завися?
- Ако американският пазар се движи слабо, какво става с почти целия ми портфейл?
- Ако технологичният сектор изостава, какво се случва?
- Имам ли реално различни двигатели на доходност или просто различни обвивки на едно и също?
Това вече е по-зрял начин на мислене. Защото диверсификацията не е козметика.
Тя е начин да не бъдеш прекалено зависим от една и съща история.
Същата логика важи и когато гледаме различните класове активи - не е достатъчно просто да добавим „още нещо“, ако не разбираме каква роля играе то в портфейла. По тази тема може да видите и статията „Защо златото падна, когато всички очакваха да расте“.
Това означава ли, че глобалният ETF не е добър избор
Не и тук е важно да не скачаме в крайности.
Глобалният ETF може да е много добър избор. Особено за човек, който иска прост, ясен и широк подход. Проблемът не е в самия инструмент.
Проблемът е в илюзията, че той автоматично решава въпроса с диверсификацията на максимално ниво.
Тоест:
- може да е добър инструмент
- може да е напълно разумен избор
- но пак трябва да знаеш какво има вътре
Да разбираш какво държиш е много по-важно от това просто да вярваш, че си „покрил света“.
Истинската диверсификация не е да бягаш от концентрацията на всяка цена
И тук има една важна тънкост.
Диверсификацията не означава да размажеш всичко навсякъде, само за да си кажеш, че имаш много различни неща.
Не означава и да добавяш слаби експозиции само за да имаш „още една държава“, „още един сектор“ или „още един актив“.
Истинската диверсификация е баланс.
Тоест:
- да намалиш прекомерната зависимост
- без да превръщаш портфейла си в безсмислена колекция от всичко по малко
Това вече е по-трудната част. И точно тук човек започва реално да мисли като инвеститор, а не просто като купувач на инструменти.
Един прост човешки пример
Представете си двама души.
Първият има един глобален ETF и смята, че е решил темата напълно. Никога не е гледал какво има вътре, не знае кои пазари тежат най-много и просто е останал с усещането, че щом пише „world“, значи държи всичко равномерно.
Вторият също има прост подход, но е седнал и е разгледал реалното разпределение. Знае какво тежи най-много, знае от какво зависи портфейлът му и не си прави илюзии, че е напълно независим от американския пазар.
Може и двамата да държат един и същ инструмент, но вторият разбира много по-добре какво реално притежава.
Това е огромна разлика.
Заключение
Диверсификацията в практиката не означава просто да имаме повече позиции.
Означава да разберем дали реално сме намалили зависимостта си от един и същ риск, или просто сме я разпределили по начин, който изглежда по-сложно.
Точно затова фалшивата диверсификация е толкова важна тема.
Защото много хора си мислят, че са спокойни и добре подредени, а в действителност продължават да зависят от едни и същи пазари, едни и същи компании и една и съща логика.
И това не е проблем, ако човек го разбира и го приема съзнателно. Проблемът е, когато не го вижда.
Следващата стъпка вече е логична:
Добре, след като знаем какво не е диверсификация, как да мислим за разпределението между различните видове активи?
Това вече е следващата тема.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер. Тя не представлява индивидуален финансов, инвестиционен или друг професионален съвет и не е препоръка за покупка, продажба или избор на конкретни инвестиционни инструменти. Целта ѝ е да помогне за по-добро разбиране на диверсификацията, концентрацията и начина, по който различните експозиции могат да влияят върху един портфейл. Всяко реално решение следва да бъде съобразено с вашите цели, хоризонт, риск профил и конкретна житейска ситуация.
Свързани статии:
- Как да започнем да инвестираме стъпка по стъпка
- Най-честите грешки при инвестирането
- Защо златото падна, когато всички очакваха да расте
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.