Когато човек започне да инвестира чрез широко диверсифициран ETF, след известно време често се появява усещането, че това е само началното ниво и че естествената следваща стъпка е да започне да избира отделни компании.
ETF-ът вече изглежда прекалено обикновен. Купува се сравнително лесно, не изисква постоянно следене и не дава усещането, че си открил нещо, което останалите още не са разбрали. Отделните акции изглеждат по-интересни, защото около тях има истории, анализи, отчети, прогнози и възможност човек да бъде прав за конкретен бизнес.
Само че инвестирането не е система от нива, които задължително трябва да преминем.
Няма момент, в който добрата ETF основа изведнъж става недостатъчна само защото сме натрупали повече опит или капитал. За много хора тя може да остане основният, а понякога и единственият им инвестиционен подход през целия им живот, без това да означава, че са пропуснали нещо или че инвестират прекалено опростено.
Истинският въпрос не е дали вече сме готови за отделни акции.
Въпросът е дали те ще добавят нещо смислено към нашата система, което оправдава допълнителния риск, необходимото време и по-голямата вероятност да сгрешим.
Какво вече получаваме чрез един широк ETF
Когато купуваме ETF върху широк пазарен индекс, ние не купуваме една компания и не зависим от една конкретна управленска теза. Получаваме участие в множество бизнеси, сектори и източници на приходи, като част от слабите компании постепенно губят тежест, а по-силните заемат по-голямо място в индекса.
Това не премахва пазарния риск. Един широк ETF може да падне значително, да остане под предишните си нива за продължителен период и да премине през години със слаба или отрицателна доходност. Разликата е, че рискът не е концентриран в една-единствена компания, чиято технология може да бъде изместена, чието управление може да допусне тежки грешки или чийто бизнес модел може постепенно да загуби значението си.
Широкият ETF дава и нещо, което често се подценява - освобождава инвеститора от необходимостта постоянно да решава кои компании трябва да останат в портфейла и кои вече не заслужават място в него.
Това не е малко предимство.
Изборът на отделни акции не се изчерпва с това да намерим компании, които харесваме. Трябва да следим отчетите им, оценката, конкурентната среда, промените в бизнеса и причините, поради които първоначално сме ги купили. Трябва да разпознаваме кога временен проблем не променя дългосрочната теза и кога привидно малко влошаване всъщност показва по-дълбок проблем.
При ETF-а голяма част от тази работа се извършва от самата конструкция на индекса.
Ако все още изграждате основата си и не сте сигурни какво реално трябва да гледате при избора на фонд, може първо да прочетете статията „Как да изберем първия си ETF“, защото отделните акции имат смисъл едва след като е ясно какво вече получаваме чрез основната си позиция.
Отделните акции не са задължително подобрение
Една от грешните представи е, че ETF портфейлът е подходящ основно за начинаещи, а по-опитният инвеститор постепенно трябва да премине към самостоятелен подбор на компании.
На практика човек може да знае много за инвестирането и въпреки това съзнателно да използва само или основно ETF-и. Причината не е липса на знания, а преценка, че допълнителната сложност не обещава достатъчно голяма полза.
Когато добавим отделна акция към широк ETF, не добавяме непременно нов тип актив или нова пазарна експозиция. В много случаи просто увеличаваме тежестта на компания, която вече присъства във фонда.
Ако притежаваме ETF върху S&P 500 и след това купим допълнително акции на една от най-големите компании в индекса, ние не разширяваме особено портфейла си. Създаваме по-голяма концентрация в бизнес, към който вече имаме експозиция.
Това може да бъде напълно съзнателно решение. Може да вярваме, че конкретната компания има по-добър потенциал от останалата част на пазара, че разбираме бизнеса ѝ достатъчно добре и че настоящата оценка оправдава по-голяма позиция.
Но трябва да сме честни какво правим.
Не диверсифицираме. Правим концентриран залог, че тази компания ще се представи по-добре от общия пазар или поне ще оправдае допълнителния риск, който поемаме.
Кога отделните акции все пак имат смисъл
Отделните акции могат да имат смисъл, когато човек действително изпитва интерес към анализа на бизнеси и е готов да отделя време не само преди покупката, но и през следващите години.
Това означава да следи как компанията печели парите си, кои са основните ѝ продукти, как се променят приходите и маржовете, какво прави управлението с капитала, какви са основните конкуренти и кои допускания вече са заложени в пазарната цена.
Важно е и човек да може да разграничи познаването на компанията от разбирането на инвестицията.
Можем да използваме даден продукт всеки ден, да харесваме марката и да сме убедени, че тя ще остане важна, но това не ни казва автоматично дали акцията е разумно оценена. Един качествен бизнес може да бъде слаба инвестиция, ако пазарната цена вече предполага почти безупречен растеж за много години напред.
Отделните акции имат повече логика и когато човек предварително е определил каква работа трябва да вършат в портфейла му. Например може да иска ограничена част от капитала му да бъде насочена към няколко компании, които следи внимателно и в чието развитие вижда потенциал, който според него не е напълно отразен в цената.
Това е различно от безразборното добавяне на популярни акции, защото изглеждат интересни или защото цената им се е движила силно през последните месеци.
Ако обмисляте първите си самостоятелни позиции, може да видите и статията „Как да мислим за първите си отделни акции“, в която разглеждам защо преди покупката трябва да бъдат ясни целта, оценката, рисковете и условията, при които първоначалната теза вече няма да е валидна.
Времето също има цена
Когато сравняваме ETF с отделни акции, често гледаме единствено възможната доходност и пропускаме времето, което изисква самостоятелният подбор на компании.
Една акция не трябва да бъде анализирана само при покупката. Бизнесът продължава да се променя, публикува нови отчети, прави придобивания, инвестира в нови направления, поема дълг, връща капитал към акционерите или променя начина, по който използва печалбите си.
Ако държим няколко отделни компании, тази работа може да бъде управляема. Ако постепенно започнем да добавяме нови позиции, защото всяка следваща идея ни се струва интересна, портфейлът може да се превърне в списък от бизнеси, които формално притежаваме, но реално не следим достатъчно добре.
Тогава получаваме част от концентрационния риск на отделните акции, без да извършваме работата, която би трябвало да оправдае поемането му.
Човек трябва да включи тази цена в решението си. Ако не желае да чете отчети, да преоценява тезите си и да следи промените в компаниите, това не е недостатък на характера му. Това е информация, че вероятно широката ETF основа е по-подходяща за начина, по който иска да управлява парите си.
Не е достатъчно просто да познаем добра компания
Дори когато сме избрали качествен бизнес, остават още два трудни въпроса - на каква цена го купуваме и какъв размер му даваме.
Тези два въпроса често определят крайния резултат повече от общото мнение дали компанията е добра.
Ако купим прекалено скъпо, бизнесът може да продължи да расте, а акцията въпреки това да носи слаба доходност за продължителен период, защото цената при покупката вече е включвала твърде големи очаквания.
Ако дадем на една идея прекалено голямо тегло, дори една нормална грешка в анализа може да причини непропорционално голяма загуба за целия портфейл.
Затова добавянето на отделни акции към ETF основа трябва да започва с ограничение, а не с цел да намерим максималния размер, който сме готови да вложим.
Тук може да бъде полезна и статията „Колко голяма да бъде една отделна акция в портфейла“, защото една добра компания не се превръща автоматично в подходящо голяма позиция, а размерът трябва да отразява качеството на тезата, риска и ефекта върху цялата структура.
Отделните акции често дублират най-големите позиции в ETF-а
Практически проблем при много портфейли е, че човек купува широк ETF, а след това добавя отделно същите големи компании, които вече заемат значителна част от него.
Така портфейлът на пръв поглед има ETF и няколко отделни акции, но зад различните позиции стои една и съща концентрация.
Ако фондът вече е силно изложен към американския технологичен сектор, а почти всички допълнителни акции са от същия сектор, инвеститорът не изгражда две отделни стратегии. Той увеличава зависимостта си от една група компании, които често реагират сходно на промени в лихвите, очакванията за растеж и пазарната оценка.
Това не означава, че подобно разпределение задължително е грешно. Означава, че трябва да бъде видяно такова, каквото е.
Не като широко диверсифициран портфейл с няколко допълнения, а като портфейл със съзнателно по-голяма концентрация в определен сектор и в определен тип бизнес.
По-високата потенциална доходност идва с по-голяма разлика между възможните резултати
Една отделна акция може да се представи значително по-добре от широкия пазар. Това е една от основните причини хората да ги купуват.
Но същата концентрация, която позволява по-висока доходност, позволява и много по-слаб резултат.
Широкият ETF може да включва компании, които се развиват зле, но ефектът им е ограничен от останалите позиции. При една отделна акция няма кой да компенсира грешката, ако бизнесът загуби конкурентното си предимство, ако оценката се свие или ако първоначалните очаквания не се реализират.
Тук не става дума само за вероятността акцията да падне с 20% или 30%. Понякога рискът е капиталът да остане блокиран с години в компания, която продължава да съществува, но не успява да възстанови предишната си позиция или пазарна оценка.
Това е различно преживяване от общия спад на пазара, защото при една отделна компания винаги остава съмнението дали проблемът е временен, или бизнесът вече няма да бъде същият.
Психологическият интерес не е достатъчна инвестиционна причина
Отделните акции са по-ангажиращи от един ETF. Те дават повече теми за четене, повече решения и по-силно усещане за лично участие.
Това може да направи инвестирането по-интересно, но интересът и финансовата полза не са едно и също.
Понякога човек добавя акции не защото портфейлът му се нуждае от тях, а защото простият подход вече му изглежда скучен. Точно тогава има риск да започне да променя работеща система не поради реален недостатък, а защото търси повече действие.
Портфейлът не е длъжен да бъде интересен.
Той трябва да бъде съобразен с целите, времето и риска, които човек може да носи, без постоянно да променя посоката си.
Ако една проста ETF стратегия върши тази работа, липсата на отделни акции не е празно място, което задължително трябва да бъде запълнено.
Напълно разумно е да останем само с ETF-и
За човек, който има дълъг хоризонт, инвестира редовно, поддържа добра диверсификация и не желае да анализира отделни компании, ETF основата може да бъде напълно достатъчна.
Тя няма да премахне риска и няма да гарантира определена доходност, но ще намали зависимостта от това дали човек е избрал правилните няколко бизнеса и дали е оценил правилно бъдещето им.
Това е особено важно, когато инвестирането е само една част от живота, а не основната професионална дейност или личен интерес. Семейството, работата, кредитите, имотите и останалите финансови цели също изискват внимание. Няма причина инвестиционният портфейл непременно да се превръща във второ работно място.
Отделните акции могат да бъдат подходящо допълнение, но не са доказателство за по-високо ниво на финансова грамотност. Понякога по-доброто решение е именно да разберем, че нямаме нужда от още позиции.
Възможен е и междинен подход
Решението не е задължително да бъде само между портфейл изцяло от ETF-и и портфейл, изграден основно от отделни компании.
Възможно е широкият ETF да остане основата, а ограничена част от портфейла да бъде отделена за няколко индивидуални позиции. Така основният резултат продължава да зависи от широкия пазар, докато отделните акции позволяват на човека да приложи собствения си анализ и да поеме ограничен допълнителен риск.
Този подход обаче има смисъл само ако границата е предварително ясна.
Ако отделната част постепенно нараства след всяка нова интересна идея, без да се следи общата концентрация, ETF-ът може да остане „основа“ само по име, докато реалният риск вече се определя от индивидуалните позиции.
Затова решението трябва да започва не от конкретните компании, а от това каква част от портфейла изобщо сме готови да управляваме по този начин.
Въпросът не е кое изглежда по-професионално
Понякога изборът на отделни акции се свързва с идеята, че човек вече разбира достатъчно пазара и е способен сам да открива добри компании.
Само че по-сложният подход не е автоматично по-добър.
Ако резултатът след такси, данъци, време и допуснати грешки е по-слаб от този на простата ETF стратегия, допълнителният анализ не е създал стойност. Той само е направил процеса по-труден.
Това не може да бъде разбрано след една добра година или след една успешна акция. Необходим е продължителен период, през който резултатът да бъде оценен спрямо подходяща пазарна база и спрямо реалния риск, който е бил поет.
Човек може да има няколко много успешни позиции и пак да не знае дали резултатът идва от устойчив процес, или от благоприятно стечение на обстоятелствата.
Именно затова отделните акции не трябва да бъдат добавяни, за да изглежда портфейлът по-завършен. Те трябва да имат конкретна роля и причина да присъстват.
Заключение
Ако вече имаме добра ETF основа, не е задължително да добавяме отделни акции.
За много хора широкият ETF може да осигури достатъчно пазарно участие, диверсификация и практична простота, без да изисква постоянно следене на конкретни компании. Това не е временен подход, който непременно трябва да бъде заменен, когато натрупаме повече опит.
Отделните акции имат смисъл, когато човек разбира защо ги добавя, има време да следи бизнесите, може да оценява риска и е готов да приеме, че отделната компания може да се развие много по-различно от общия пазар.
Те не са необходимост. Не са и естествено продължение, което всеки инвеститор е длъжен да направи.
Понякога най-разумното решение е да добавим внимателно няколко позиции към вече изградена основа. В други случаи по-разумното решение е да не променяме система, която вече изпълнява предназначението си.
Важното не е портфейлът да съдържа повече видове позиции.
Важното е всяка позиция в него да има причина да съществува.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер. Тя не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, правен или данъчен съвет и не е препоръка за покупка или продажба на конкретен ETF или акция. Целта ѝ е да помогне за по-добро разбиране на ролята на широко диверсифицираните фондове и отделните компании в един инвестиционен портфейл. Всяко реално решение следва да бъде съобразено с личните цели, хоризонт, риск, знания и конкретна финансова ситуация.
Свързани статии:
- Как да изберем първия си ETF
- Как да мислим за първите си отделни акции
- Колко голяма да бъде една отделна акция в портфейла
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.