Инвестиционната дисциплина обикновено се свързва със способността да останем спокойни, когато пазарът пада, но това е само половината от проблема.
Силният ръст също поставя системата ни под напрежение, макар усещането да е различно. При спад се страхуваме, че сме сгрешили и че загубите ще продължат. При продължително поскъпване започваме да вярваме, че разбираме пазара по-добре, отколкото всъщност го разбираме, и че рискът, който сме поели, е бил напълно оправдан.
И в двата случая пазарното движение започва да влияе върху начина, по който оценяваме собствените си решения.
Когато цените падат, една доскоро разумна инвестиция може внезапно да ни изглежда като грешка. Когато цените растат, актив, който не бихме купили при спокойна оценка, започва да ни изглежда като възможност, която не бива да пропускаме.
Затова дисциплината не означава просто да продължим да правим едно и също независимо от всичко. Тя означава да различаваме моментното движение на пазара от реалната промяна в нашите цели, доходи, хоризонт, риск или инвестиционна логика.
Тази разлика изглежда ясна на теория, но става значително по-трудна, когато собствените ни пари се движат нагоре и надолу.
При растящ пазар рискът започва да изглежда по-малък, отколкото е
Когато портфейлът се представя добре, човек лесно приема добрия резултат като доказателство, че решенията му са били правилни.
Ако дадена акция е поскъпнала силно, изглежда, че анализът е бил точен. Ако тематичен ETF е изпреварил широкия пазар, решението да бъде добавен започва да изглежда напълно оправдано. Ако по-рисков актив е донесъл висока доходност, човек постепенно забравя колко различно е можело да се развие ситуацията.
Тук има важна разлика между добро решение и добър резултат.
Едно решение може да е било необмислено, но временно да доведе до печалба. Друго може да е било напълно разумно, но да премине през период на отрицателна доходност. Пазарът не оценява качеството на процеса ни всеки месец, а просто формира цени според текущите очаквания, интерес и страхове на участниците.
Проблемът е, че след продължителен ръст започваме да увеличаваме риска точно защото до този момент той не ни е причинил видима вреда.
Може да увеличим дела на отделните акции, защото последните няколко позиции са се представили добре. Може да намалим резерва, защото пазарът расте и парите извън него започват да ни изглеждат пропусната доходност. Може да добавим нов сектор или по-концентриран фонд, защото широкият ETF вече изглежда прекалено бавен.
Тези решения рядко се усещат като нарушение на системата. По-често изглеждат като логично развитие, защото добрият пазар създава усещане, че рискът е под контрол.
В действителност рискът не е изчезнал. Просто все още не се е проявил по начин, който да ни принуди да го видим.
Ръстът може да ни накара да променим работеща система
Една инвестиционна система може да бъде напълно подходяща за целите ни и въпреки това да започне да изглежда недостатъчна, когато сравняваме резултата си с най-силно представящите се активи.
Ако широкият ни ETF е поскъпнал с 10%, но определена акция е нараснала с 40%, много лесно е да гледаме на собственото си решение като на пропусната възможност. Не сравняваме само крайните числа. Започваме да си представяме колко повече бихме имали, ако бяхме вложили по-голяма част от средствата си в печелившата позиция.
Точно това сравнение често води до промяна в най-неподходящия момент.
Човек добавя повече средства към актив, след като вече е поскъпнал значително, увеличава концентрацията си и променя структура, която преди това е отговаряла на риска и целите му. Решението не идва от нова житейска нужда или по-добре разбран бизнес, а от неудовлетворението, че друг подход временно е донесъл по-висока доходност.
Ако вече имате изградена структура, но се колебаете дали постоянно да я променяте според последното движение на пазара, може да прочетете статията „Как да изградим проста инвестиционна система, която можем да следваме с години“, защото устойчивият подход трябва предварително да определя как насочваме средствата и при какви обстоятелства изобщо допускаме промяна.
Дисциплината при растящ пазар означава да приемем, че винаги ще има нещо, което се представя по-добре от нас.
Не е необходимо портфейлът ни да притежава всеки победител, за да върши своята работа. Не е необходимо да улавяме целия ръст на всеки сектор и не е реалистично постоянно да избираме точно онези позиции, които ще се окажат най-силни през следващия период.
По-важно е системата да продължава да отговаря на целта, за която е създадена.
При спад същата инвестиция започва да изглежда различно
Когато пазарът пада, промяната в цената започва да променя и начина, по който мислим за самия актив.
Компания, която сме смятали за качествена, започва да изглежда несигурна. Широк ETF, който сме избрали за дългосрочно участие на пазара, започва да изглежда като неподходящ избор. Позиция, която сме били готови да държим десет или петнадесет години, внезапно се оценява през движението на последните няколко седмици.
Това не означава, че при спад винаги трябва да игнорираме всичко и да продължим без анализ.
Понякога цената пада, защото бизнесът действително се влошава. Понякога инвестиционната теза се променя. Понякога рискът, който сме поели, се оказва по-голям от това, което можем да понесем. Понякога личната ни ситуация изисква по-ликвиден и по-малко волатилен подход.
Но самият спад не доказва нищо от това.
Цената може да се понижи, без фундаменталната логика да е изчезнала. Общият пазар може да падне заради икономическа несигурност, лихви, геополитически риск или промяна в очакванията, без дългосрочната ни цел да се е променила.
Затова решението трябва да започва от въпроса какво реално е различно, а не от това колко неприятно се чувстваме, когато отворим брокерската си сметка.
Спирането на вноските също е решение за пазара
При спад много хора не продават, но спират да инвестират.
На пръв поглед това изглежда като по-умерен избор. Не реализират загуба и просто изчакват ситуацията да се успокои.
Само че и това е форма на прогнозиране.
Когато спрем редовните вноски, защото очакваме още спад, ние взимаме решение, че по-късно ще има по-добра възможност. Ако пазарът продължи надолу, това може временно да изглежда правилно. Ако обаче се възстанови бързо, човек често остава извън пазара и започва да чака нов спад, който може да не дойде.
Така редовният процес се заменя с поредица от решения кога ситуацията изглежда достатъчно спокойна.
Проблемът е, че пазарът обикновено не става спокоен преди цените да започнат да се възстановяват. Новините остават тревожни, икономическите данни изглеждат слаби и голяма част от несигурността продължава да съществува, когато цените вече се движат нагоре.
Ако сумата, хоризонтът и финансовата ни основа не са се променили, редовното инвестиране позволява да продължим процеса без да се опитваме да определим точния момент на дъното.
Разбира се, това важи само за средства, които реално можем да оставим инвестирани дългосрочно. Ако доходът е станал несигурен, буферът е недостатъчен или има нужда от пари за близка цел, намаляването или временното спиране на вноските може да бъде напълно разумно.
Разликата е, че тогава решението идва от личната финансова ситуация, а не от опит да предвидим следващото движение на пазара.
Новините рядко дават ясна инструкция какво да правим
По време на силен ръст информационната среда обяснява защо поскъпването може да продължи. При спад започва да обяснява защо ситуацията може да стане още по-лоша.
И в двата случая новините често звучат убедително, защото описват реални събития и рискове. Проблемът не е, че информацията е непременно грешна. Проблемът е, че от нея не следва автоматично какво трябва да направи конкретният човек със своя портфейл.
Една промяна в лихвите може да е важна за оценката на активите, но това не означава, че дългосрочният инвеститор трябва да преструктурира всичко. Геополитическо напрежение може да повиши риска, но не казва коя цена вече го отразява. Силен ръст в даден сектор може да бъде подкрепен от добри бизнес резултати, но това не показва дали настоящата цена все още оставя разумен потенциал.
Когато търсим от новините конкретен отговор дали да купим, продадем или изчакаме, почти винаги ще намерим мнение, което подкрепя това, което вече ни се иска да направим.
Ако се страхуваме, ще забелязваме предупрежденията. Ако сме ентусиазирани, ще търсим прогнозите за още растеж.
Затова информацията трябва да се използва за разбиране на риска и инвестициите, а не като ежедневна инструкция за промяна на портфейла.
Дисциплината изисква предварително определени правила
Най-трудно е да измислим разумно действие точно в момента, в който пазарът предизвиква силна емоционална реакция.
При ръст искаме да участваме повече. При спад искаме да намалим дискомфорта. И в двата случая решението изглежда спешно, защото си представяме, че ако не действаме веднага, ще пропуснем възможност или ще понесем още по-голяма загуба.
Предварителните правила не премахват емоциите, но ограничават влиянието им върху решенията.
Полезно е предварително да знаем каква сума инвестираме, на каква честота го правим, какво разпределение искаме да поддържаме и как ще действаме, ако една позиция стане прекалено голяма.
Също толкова важно е да сме определили кои обстоятелства са реална причина за преглед на системата.
Промяна в целта, дохода, задълженията, хоризонта или способността ни да понесем риск може да оправдае промяна. Трайно влошаване на бизнес, който държим като отделна акция, също може да изисква действие.
Един силен месец, една тревожна прогноза или временно изоставане спрямо чужд портфейл обикновено не са достатъчни.
Колкото по-ясно сме определили тази граница предварително, толкова по-малка е вероятността всяко движение да се превръща в причина за нова стратегия.
Не бива да добавяме нови позиции само за да се чувстваме по-активни
В периоди на несигурност човек често изпитва необходимост да направи нещо.
Може да добави защитен актив, да купи втори ETF, да раздели средствата между повече сектори или да отвори малки позиции в няколко различни компании. Така получава усещане, че реагира на ситуацията и управлява риска.
Но повече действия не означават непременно по-добър контрол.
Ако новите позиции не променят съществено общия риск, ако се припокриват с вече притежаваните фондове или ако са добавени без ясна роля, те могат само да направят портфейла по-труден за следене.
Същото се случва и при растящ пазар. Човек добавя фондове и акции, защото всяка нова идея изглежда като възможност да увеличи доходността. След време обаче структурата се превръща в сбор от решения, взети при различни пазарни настроения, без обща логика как трябва да работят заедно.
По тази тема може да прочетете статията „Кога усложняваме портфейла си без реална нужда“, защото нуждата постоянно да реагираме често води до повече позиции, но не и до по-добро разпределение на риска.
Дисциплината понякога изглежда като действие, но много често изглежда като отказ да добавим нещо, за което нямаме достатъчно добра причина.
Проверяването на портфейла променя начина, по който усещаме риска
Колкото по-често гледаме стойността на портфейла, толкова по-голяма част от нормалното пазарно движение виждаме като отделни печалби и загуби.
При дълъг хоризонт има ограничена полза да наблюдаваме всеки дневен спад и ръст. Повечето от тези движения не изискват решение, но всеки път създават възможност да поставим под съмнение плана си.
Човек може да има подходящо разпределение, достатъчен резерв и дългосрочна цел, но ако следи пазара няколко пъти дневно, започва да преживява всяко движение така, сякаш трябва да реагира.
Това е особено силно при отделните акции и по-волатилните активи. Дори нормалните им колебания могат да изглеждат като важна нова информация, когато ги наблюдаваме в реално време.
По-рядкото проверяване не означава да не знаем какво притежаваме или да игнорираме съществените промени. Означава да съобразим честотата на наблюдението с честотата, на която реално сме готови да взимаме решения.
Ако портфейлът се преглежда планово няколко пъти годишно, освен при значително събитие, краткосрочните движения имат по-малка възможност да променят поведението ни.
Резервът помага на дисциплината повече, отколкото изглежда
Много от решенията, които изглеждат като инвестиционни грешки, всъщност започват от неподредена финансова основа.
Ако човек няма достатъчен резерв и се появи голям непредвиден разход, той може да бъде принуден да продава точно когато пазарът е надолу. Тогава няма значение колко добре е разбирал дългосрочната логика на инвестициите, защото парите са му необходими сега.
Същото важи при загуба на доход, по-голяма вноска по кредит или разход, който е бил предвидим, но не е бил планиран.
Фондът за сигурност не предпазва портфейла от спад. Той предпазва човека от необходимостта да превърне временния спад в окончателна загуба поради липса на ликвидност.
Това е една от причините инвестиционната дисциплина да не може да бъде отделена от личните финанси. Човек не следва системата си само чрез воля. Следва я по-лесно, когато останалата част от финансовата му структура му позволява да не докосва инвестициите при първия проблем.
Не всяко отклонение изисква незабавно ребалансиране
Когато пазарът се движи, различните части на портфейла естествено променят теглото си.
Акциите могат да нараснат като дял след силна година. По-рисков актив може да се свие значително при спад. Една отделна компания може постепенно да стане много по-голяма позиция от първоначално планираното.
Ребалансирането има за цел да върне портфейла към желаното ниво на риск, но не е необходимо да се прави след всяко малко отклонение.
Прекалено честото връщане към точни проценти води до повече сделки, разходи и решения, без непременно да подобрява съществено общия резултат.
При редовни вноски често е достатъчно новите средства да бъдат насочени към частта, която е останала под желаното разпределение. Така структурата постепенно се приближава към плана без постоянни продажби.
По-съществена намеса има смисъл, когато отклонението вече променя характера на портфейла или когато една позиция носи много по-голям риск, отколкото сме готови да приемем.
Целта не е таблицата винаги да показва идеални проценти. Целта е реалният риск да остане близо до това, което можем и искаме да носим.
Дисциплината не означава да защитаваме всяко старо решение
Понякога хората бъркат последователността с инат.
След като са избрали дадена инвестиция, те приемат всяка промяна като признание за грешка и продължават да държат позицията, дори когато причините за покупката вече не са валидни.
Това също не е дисциплина.
Дисциплинираният инвеститор не променя стратегията си заради всяко движение на цената, но е готов да промени решение, когато фактите, целите или личната ситуация действително са различни.
Ако една компания е загубила конкурентното си предимство, ако дългът ѝ е станал проблемен, ако управлението трайно разрушава стойност или ако първоначалната теза е била основана на предположение, което вече не е вярно, има причина позицията да бъде преразгледана.
Ако доходът на човека е станал несигурен, хоризонтът е намалял или предстои голям разход, също може да е разумно рискът да бъде намален.
Разликата е, че тези решения могат да бъдат обяснени с конкретни промени. Те не са реакция единствено към червено или зелено число на екрана.
Най-честите грешки се повтарят в различна форма
При растящ пазар човек често купува след силно поскъпване, увеличава размера на позициите и приема миналата доходност като доказателство за бъдещ потенциал.
При падащ пазар продава след голям спад, спира редовните вноски и чака момент, в който несигурността да изчезне.
На пръв поглед това са противоположни поведения, но зад тях стои една и съща логика - последното движение на цената се приема като най-важната информация за следващото решение.
Така купуваме повече, когато рискът ни изглежда малък, защото цените са се повишавали, и намаляваме участието си, когато очакваната бъдеща доходност може да е по-висока, но усещането за риск е много по-силно.
Ако искате да разгледате по-широко поведенческите и структурните проблеми, които могат да повлияят на резултата, вижте и статията „Най-честите грешки при инвестирането“, защото голяма част от тях не идват от липса на информация, а от начина, по който реагираме на движението на собствените си пари.
Познатата грешка не става по-лесна за избягване само защото знаем името ѝ. За това са необходими предварително определени правила и достатъчно ясна причина да не ги променяме при всяка нова емоция.
Един прост пример
Представете си човек, който инвестира всеки месец в широк ETF и има малка част от портфейла си в отделни акции.
След две силни години индивидуалните позиции са се представили значително по-добре от фонда. Той започва да смята, че ETF-ът забавя резултата му, намалява месечните покупки към него и насочва по-голяма част от средствата към компаниите, които вече са поскъпнали.
Няколко месеца по-късно пазарът се обръща. Отделните акции падат по-силно, портфейлът вече е много по-концентриран и човекът решава временно да спре всички покупки, докато ситуацията се изясни.
В този пример няма само един проблем.
Първо, добрият резултат е използван като доказателство, че по-голямата концентрация е оправдана. След това спадът е използван като доказателство, че рискът е станал прекалено висок. И в двата случая системата се променя след движението на цените, вместо според предварително определена роля на ETF-а и отделните акции.
По-подреденият подход би бил още в началото да е определен максималният дял на индивидуалните позиции. При силен ръст новите вноски могат да бъдат насочвани към основата, докато концентрацията се нормализира. При последващ спад редовният процес може да продължи, ако личната финансова ситуация и първоначалната логика не са се променили.
Така решенията не зависят от това кое движение е последното.
Заключение
Инвестиционната дисциплина се проверява и при ръст, и при спад.
Когато пазарът расте, тя ни предпазва от постепенно увеличаване на риска, преследване на вече поскъпнали активи и промяна на работеща система само защото друга идея временно изглежда по-успешна.
Когато пазарът пада, тя ни помага да не приемаме всяко понижение като доказателство, че планът е грешен, и да не заменяме дългосрочната логика с опит да познаем кога несигурността ще приключи.
Това не означава никога да не променяме нищо.
Означава промените да идват от реална причина - различна цел, нов хоризонт, промяна в дохода, по-големи задължения, различна поносимост към риск или инвестиционна теза, която вече не е валидна.
Ако нищо от това не се е променило, движението на пазара само по себе си не е нов финансов план.
Добрият подход не премахва съмненията и не прави спадовете приятни. Той просто ни дава достатъчно ясна рамка, за да не превръщаме всяко временно усещане в постоянно решение.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер. Тя не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, правен или данъчен съвет и не е препоръка за покупка, продажба, задържане или промяна на конкретен финансов инструмент или инвестиционен портфейл. Описаните принципи имат за цел да покажат възможна логика за взимане на решения при различни пазарни условия. Всяко реално решение следва да бъде съобразено с личните цели, доходи, разходи, задължения, резерв, хоризонт, риск и конкретна финансова ситуация.
Свързани статии:
- Как да изградим проста инвестиционна система, която можем да следваме с години
- Кога усложняваме портфейла си без реална нужда
- Най-честите грешки при инвестирането
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.