Почти никой не започва да инвестира с намерението да изгради объркан портфейл, в който има много позиции, част от тях се припокриват, други са купени заради временен интерес, а за трети вече не е напълно ясно защо изобщо присъстват.
Обикновено началото е много по-подредено. Човек избира един широк ETF, определя сума, която може да инвестира редовно, и има сравнително ясна представа какво очаква от тези пари през следващите години. След това обаче започва да чете повече, да следи различни анализи, да вижда нови фондове, компании, сектори и пазари, всеки от които идва със собствено убедително обяснение защо заслужава място в портфейла.
Така постепенно се появява втори ETF, защото има малко по-различно разпределение. След него идва тематичен фонд, защото конкретният сектор изглежда перспективен. Добавят се няколко отделни акции, защото компаниите са качествени. Купува се и нещо извън фондовия пазар, за да има повече диверсификация. След време портфейлът наистина съдържа повече позиции, но не е задължително да съдържа повече смисъл.
Това е важната разлика.
Сложният портфейл не е проблем само защото изисква повече време за следене. Проблемът е, че с всяка нова позиция човек трябва да може да обясни каква конкретна работа върши тя, какъв риск добавя, как се отнася към останалите активи и какво би липсвало, ако бъде премахната.
Ако няма ясен отговор, най-вероятно не сме подобрили системата. Просто сме добавили още една инвестиция.
Повече позиции не означават непременно повече диверсификация
Една от основните причини хората да добавят нови фондове и активи е желанието да бъдат по-добре диверсифицирани.
Самата идея е разумна. Не искаме резултатът ни да зависи от една компания, един сектор, една държава или един тип актив. Проблемът е, че броят на позициите не показва автоматично колко различни рискове притежаваме.
Можем да имаме четири ETF-а и въпреки това основната част от парите ни да е насочена към едни и същи големи американски компании. Един фонд може да следва S&P 500, друг глобален индекс, трети Nasdaq, а четвърти технологичния сектор, но когато погледнем какво реално има вътре, ще открием едни и същи имена с различна тежест.
На ниво платформа изглежда, че имаме четири отделни инвестиции. На ниво реална експозиция може да имаме една основна идея, повторена по няколко начина.
Това не означава, че подобен портфейл е задължително грешен. Възможно е човек съзнателно да иска по-голямо участие в американския пазар или в технологичните компании. Но тогава трябва да приеме, че не е създал широка диверсификация, а е увеличил концентрацията си в определена посока.
По-подробно за тази разлика може да прочетете в статията „Какво означава диверсификация в практиката“, защото реалната диверсификация не се измерва с броя на редовете в портфейла, а с това дали различните позиции наистина реагират по различен начин на едни и същи икономически и пазарни рискове.
Усложняването често започва с напълно разумно решение
Рядко добавяме нещо, което още в началото ни изглежда безсмислено. Всяка нова позиция обикновено има някакво обяснение.
Вторият ETF може да предлага експозиция към пазар, който липсва в първия. Отделната акция може да бъде качествен бизнес, който следим от години. Физическото злато може да има различна роля от акциите. По-ликвидната част може да бъде предназначена за бъдеща цел или за периоди на несигурност.
Всяко от тези решения може да бъде оправдано самостоятелно.
Проблемът се появява, когато гледаме всяка позиция отделно, но не преглеждаме как всички те работят заедно. Така можем да купуваме само неща, за които имаме добра причина, и въпреки това да създадем портфейл без ясна обща конструкция.
Това се случва, защото при всяко ново решение питаме: „Има ли смисъл от този актив?“, но пропускаме по-важния въпрос: „Има ли нужда моят портфейл точно от него?“
Един актив може да е качествен, ликвиден и подходящ за дългосрочно инвестиране, но да не добавя нищо съществено към структурата, която вече имаме.
Всяка нова позиция трябва да решава конкретен проблем
Полезен начин да преценим дали усложняваме портфейла без нужда е да се запитаме какъв проблем решава новата позиция.
Ако добавяме втори широк ETF, трябва да можем да кажем каква експозиция получаваме чрез него, която липсва в първия, и дали тази разлика е достатъчно съществена, за да оправдае отделното му следене и поддържане.
Ако добавяме тематичен фонд, трябва да е ясно защо искаме по-голяма концентрация в този сектор, какъв общ дял сме готови да му дадем и дали няма вече значително присъствие в основния ни ETF.
Ако купуваме отделна акция, трябва да знаем защо искаме точно тази компания да има по-голяма тежест от зададената ѝ от пазара, как ще следим тезата и при какви условия бихме признали, че очакванията ни не се реализират.
Ако не можем да обясним какво се подобрява чрез новата позиция, тогава вероятно не решаваме реален проблем. Задоволяваме желание за действие.
Това разграничение е важно, защото инвестиционният портфейл няма нужда постоянно да се променя, за да бъде управляван. Понякога най-подреденото действие е да не добавяме нищо.
Желанието да не пропуснем възможност създава много от излишните позиции
В определен момент почти всеки инвеститор вижда актив, сектор или компания, които се представят по-добре от неговия портфейл.
Може да е технологичен фонд, определен развиващ се пазар, злато, криптоактив или акция, която е поскъпнала значително. След подобно движение започват да се появяват все повече обяснения защо тенденцията има сериозна основа и защо тепърва предстои още растеж.
Точно тогава човек лесно започва да се пита дали портфейлът му не е прекалено консервативен, дали не пропуска важна промяна и дали не трябва да добави поне малка позиция.
Една малка позиция сама по себе си рядко изглежда опасна. Но когато този процес се повтаря през няколко месеца с различна тема, накрая се събира портфейл от множество „малки“ идеи, които общо вече представляват съществена част от капитала.
Тогава основният подход постепенно губи тежест, а решенията все повече се определят от това кое в момента привлича внимание.
Това не е диверсификация. Това е натрупване на последните теми, които са изглеждали убедителни в момента на покупката.
Добрият портфейл не трябва да притежава всичко
Съществува усещане, че добре изградената структура трябва да включва по малко от всеки възможен актив, за да бъде защитена при всякакъв сценарий.
Тази идея изглежда логична, но лесно води до портфейл, който съдържа толкова много различни позиции, че никоя от тях няма достатъчно ясна роля, а общият резултат става труден за проследяване.
Не е необходимо да притежаваме всеки пазар, който може да расте. Не е необходимо да имаме отделна позиция във всеки сектор с добри перспективи. Не е необходимо да добавяме всеки актив, който се държи различно от акциите.
Винаги ще има нещо, което не присъства в нашия портфейл и се представя по-добре в конкретен период.
Това не е недостатък на системата.
Всяка система е избор не само какво ще притежаваме, но и какво съзнателно няма да включваме, защото не пасва на целите ни, не разбираме риска достатъчно добре или не добавя стойност към вече изградената структура.
Припокриването може да остане незабелязано с години
Когато човек купува различни ETF-и, често обръща внимание на имената на индексите, историческата доходност и годишните разходи, но не винаги разглежда подробно какви компании и пазари стоят зад тях.
Така един портфейл може да съдържа глобален ETF, фонд върху S&P 500 и ETF върху Nasdaq, без инвеститорът да осъзнава колко силно общият резултат зависи от сравнително малка група големи технологични компании.
Ако към тях се добавят и отделни акции на същите компании, концентрацията става още по-голяма, въпреки че на пръв поглед портфейлът изглежда разделен между няколко фонда и самостоятелни позиции.
Това припокриване не е задължително проблем, ако е направено съзнателно. Проблемът е, когато човек вярва, че е намалил риска, а в действителност е увеличил зависимостта си от едни и същи бизнеси.
Затова при всяка нова инвестиция е полезно да гледаме не само как се нарича продуктът, а какво реално притежаваме чрез него.
Отделните акции могат лесно да променят характера на ETF портфейла
Човек може да започне с широка ETF основа и да реши, че ще добавя само няколко индивидуални компании, които познава добре.
Това може да бъде разумен подход, ако общият дял е ограничен и всяка позиция се следи внимателно. Но с времето няколкото компании могат да станат повече, а някои от тях да нараснат значително като размер.
Тогава портфейлът продължава да бъде наричан „ETF основа с няколко акции“, но реалният му риск вече може да се определя в голяма степен от индивидуалните позиции.
Ако тези акции са и сред най-големите компании в самия ETF, човек допълнително увеличава тежестта им, вместо да добавя нова експозиция.
Точно затова не е достатъчно да определим какво купуваме в началото. Трябва периодично да проверяваме как се е променило общото разпределение и дали първоначалната логика все още е видима.
Ако се колебаете дали отделните компании изобщо добавят достатъчно стойност към вече изградената ви основа, може да прочетете статията „Трябва ли изобщо да имаме отделни акции, ако вече имаме добра ETF основа“, в която разглеждам кога индивидуалните позиции имат ясна роля и кога само увеличават сложността и концентрацията.
Сложният портфейл изисква повече решения, отколкото изглежда
Всяка позиция добавя не само нов актив, но и нов набор от бъдещи решения.
Трябва да решим колко голяма да бъде. Дали да я увеличаваме. Какво да правим, ако изостане от останалите. Как да реагираме, ако нарасне твърде много. Дали да я продадем, ако тезата се промени. Как да насочим новите средства между нея и останалите позиции.
При два или три основни актива тези решения обикновено са управляеми. При голям брой позиции те започват да се умножават, а човек лесно преминава от система с ясни правила към постоянно пренареждане според текущото представяне.
Тук сложността има реална цена. Тя използва време, внимание и енергия, но също така увеличава броя на моментите, в които можем да действаме импулсивно.
Колкото повече решения трябва да взимаме, толкова повече възможности имаме да преследваме поскъпнали активи, да изоставяме временно изоставащи позиции и да променяме посоката под влияние на последните новини.
Понякога по-простият портфейл не е по-добър заради самия брой позиции, а защото оставя по-малко места, на които собственото ни поведение може да наруши първоначалния план.
Малките позиции често нямат реално влияние, но изискват реално внимание
В много портфейли има позиции с толкова малък дял, че дори силното им представяне почти няма да повлияе на общия резултат.
Ако актив, който заема един процент от портфейла, удвои стойността си, ефектът върху цялото е приблизително един процент. Това не е непременно безсмислено, но трябва да бъде сравнено с времето и вниманието, което отделяме за следенето му.
Ако човек чете отчети, следи новини и взима решения за позиция, която няма способността съществено да подобри или влоши общия му резултат, тогава тя може да създава повече работа, отколкото стойност.
Малката позиция има логика, когато е начало на предварително обмислен процес, когато искаме постепенно да изградим експозиция или когато съзнателно ограничаваме висок риск.
Но малка позиция, която остава в портфейла само защото не ни се занимава да я продадем или защото някога ни е била интересна, обикновено е остатък от старо решение, а не част от настояща система.
Различните платформи също могат да прикриват общата картина
С времето човек може да натрупа инвестиции при няколко посредника, в банкови продукти, физическо злато, пенсионни схеми, имотни активи и други форми на спестяване.
Всяка част може да изглежда разумна сама по себе си, но ако няма общ преглед, става трудно да разберем какъв риск носим на ниво цялото домакинство.
Може да изглежда, че една платформа съдържа сравнително умерен портфейл, но когато го съберем с останалите сметки, да се окаже, че имаме много по-голяма концентрация към определен пазар или валута, отколкото сме предполагали.
Затова портфейлът не е само това, което виждаме в една брокерска сметка.
Той е сборът от всички инвестиционни активи, които работят за едни и същи или за различни цели. Ако ги разглеждаме отделно, можем да създадем излишно дублиране, да поддържаме повече ликвидност от необходимото на едно място и недостатъчно на друго или да поемаме сходен риск чрез различни продукти.
Простата система не изключва промени
Да поддържаме портфейла ясен не означава никога да не добавяме нов актив или да не променяме разпределението си.
Животът се променя. Доходите, целите, хоризонтът и отговорностите също. Един портфейл, който е бил подходящ преди десет години, може да не е правилният за настоящата ситуация.
Разликата е в причината за промяната.
Има смисъл да променим структурата, ако целта ни вече е различна, ако срокът до използването на парите е намалял, ако рискът е станал прекалено голям спрямо живота ни или ако нов актив решава конкретен проблем, който настоящият портфейл не покрива.
Няма особена логика да променяме системата само защото сме открили още един интересен продукт или защото даден сектор е привлякъл силно внимание.
Промяната трябва да идва от нужда в нашата структура, а не от наличието на нова възможност на пазара.
Как да разберем дали вече сме прекалили
Няма точен брой позиции, след който портфейлът автоматично става прекалено сложен. За един човек пет инвестиции могат да бъдат напълно ясни, докато за друг дори три могат да са повече, отколкото има време и желание да следи.
По-полезният тест е дали можем спокойно да обясним цялата си система без да отваряме платформата.
Трябва да знаем каква е основата, каква роля има всяка допълнителна част, какъв приблизителен дял искаме да заема, какви са основните рискове и как ще насочим следващата си вноска.
Ако не можем да го направим, ако не помним защо сме купили някои позиции или ако всеки месец се затрудняваме да решим къде да инвестираме новите средства, най-вероятно структурата вече изисква повече сложност, отколкото реално ни помага.
Тогава решението невинаги е да добавим още нещо, което да „балансира“ портфейла.
Понякога решението е да премахнем онова, което няма ясна роля.
Опростяването не означава да продадем всичко изведнъж
Когато човек осъзнае, че портфейлът му е станал прекалено сложен, естествената реакция може да бъде да започне веднага да продава и да го преструктурира изцяло.
Това обаче може да създаде нов набор от необмислени решения, разходи и данъчни последици.
По-подреденият подход започва с преглед.
Първо трябва да видим какво реално притежаваме, къде има припокриване, кои позиции са твърде малки, кои са прекалено големи и кои нямат ясна роля. След това можем да определим как бихме искали да изглежда системата занапред.
В някои случаи е достатъчно да спрем да добавяме нови средства към излишните позиции и да насочваме бъдещите вноски към основната структура. Така портфейлът постепенно се опростява без ненужни сделки.
В други случаи може да има логика определени позиции да бъдат продадени, но това решение трябва да бъде взето според цената, данъчното третиране, таксите и конкретната причина, поради която вече не искаме да ги притежаваме.
Опростяването също трябва да бъде система, а не импулсивна реакция срещу предишната сложност.
Ясната система поставя граници предварително
Най-лесният начин да избегнем излишното усложняване е да имаме предварителни правила за добавянето на нови позиции.
Може да определим какъв максимален дял ще заемат отделните акции, колко тематични идеи сме готови да следим, при какви условия бихме добавили нов ETF и какво трябва да подобрява той спрямо настоящата структура.
Тези правила не трябва да бъдат прекалено подробни, но трябва да са достатъчно ясни, за да не взимаме всяко решение според моментното си настроение.
Една от основните функции на инвестиционната система е именно да ограничава броя на решенията, които трябва да измисляме в движение.
По тази тема може да прочетете и статията „Как да изградим проста инвестиционна система, която можем да следваме с години“, защото най-добрата защита срещу ненужното усложняване е предварително да сме определили каква е основата, как се разпределят новите средства и по какви причини изобщо допускаме промяна.
Заключение
Усложняваме портфейла си без реална нужда, когато добавяме позиции, без те да решават конкретен проблем, когато повтаряме едни и същи експозиции под различни имена и когато броят на решенията расте по-бързо от яснотата какво всъщност притежаваме.
Повече фондове, акции и пазари не означават автоматично по-добра структура. Понякога означават само повече припокриване, повече време за следене и повече възможности да променяме посоката под влияние на последната убедителна идея.
Добре подреденият портфейл не е този, в който присъства всяка възможност.
Той е този, в който всяка позиция има ясна причина да съществува, размерът ѝ съответства на ролята и риска ѝ, а човек може да управлява цялата система без постоянно да започва анализа отначало.
Когато един нов актив не добавя различна функция, не намалява реален риск и не подобрява връзката между портфейла и нашите цели, най-вероятно нямаме нужда от него.
И в такъв случай отказът да го купим не е пропусната възможност.
Това е решение да запазим системата си разбираема.
Ако инвестициите ви вече са разпределени между няколко фонда, акции, платформи и други активи, но ви е трудно да видите общата логика зад тях, може да разгледате услугата „Финансова диагностика“. Целта ѝ не е да добавяме още продукти, а да подредим настоящата картина, да открием ненужното припокриване и да видим дали структурата действително отговаря на целите и риска ви.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер. Тя не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, правен или данъчен съвет и не е препоръка за покупка, продажба или преструктуриране на конкретен финансов инструмент или портфейл. Описаните принципи имат за цел да покажат възможна логика за оценка на сложността, припокриването и ролята на различните позиции. Всяко реално решение следва да бъде съобразено с личните цели, доходи, разходи, задължения, хоризонт, риск, данъчно третиране и конкретна финансова ситуация.
Свързани статии:
- Какво означава диверсификация в практиката
- Трябва ли изобщо да имаме отделни акции, ако вече имаме добра ETF основа
- Как да изградим проста инвестиционна система, която можем да следваме с години
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.