В дългосрочното финансово планиране сравнително лесната част е да напишем какво искаме. По-голямо жилище, средства за детето, инвестиционен капитал, повече финансова свобода след двадесет години и няколко по-близки семейни цели обикновено звучат напълно разумно, докато не започнем да пресмятаме колко пари трябва да отделяме всеки месец, за да се случат всички в желаните срокове.
Тогава много често се оказва, че проблемът не е липсата на цели, а точно обратното - имаме повече добри цели, отколкото настоящият доход може да финансира едновременно.
Ако за постигането им според първоначалния план са необходими 1 500 евро месечно, а свободният ни ресурс е 1 000 евро, няма инвестиционен продукт или по-добра таблица, които да премахнат разликата. Трябва да решим коя цел получава повече ресурс сега, коя може да се движи по-бавно и коя трябва да бъде променена като срок или размер.
Именно това решение е същинската част на финансовото планиране.
Първо трябва да приемем, че не всичко може да върви с максимална скорост
Да използваме конкретен пример.
Едно семейство разполага с 1 000 евро свободен месечен ресурс, след като текущите разходи, кредитите и необходимият резерв вече са включени в бюджета. Семейството има три по-големи цели.
След пет години иска да има достатъчно капитал за по-голямо жилище. За да се движи по първоначалния план, тази цел изисква около 700 евро месечно.
След дванадесет години иска да разполага със средства за детето, като ориентировъчната необходима вноска е 300 евро месечно.
Паралелно с това иска да инвестира дългосрочно за повече финансова свобода, като според желаната цел и хоризонт месечната сума е около 500 евро.
Общата необходима сума е 1 500 евро, а реално наличните са 1 000.
Лесно е да кажем, че семейството просто трябва да увеличи дохода си с 500 евро, но това не решава настоящия въпрос. Доходът може да нарасне след година, три или изобщо да не се промени така, както очакваме.
Днес трябва да разпределим 1 000 евро.
В „Колко всъщност трябва да натрупаме за голяма цел след 10, 20 или 30 години“ разгледах защо сумата, срокът и месечната вноска са свързани. Тук вече виждаме какво се случва, когато направим тази сметка за няколко цели и резултатът просто не се побира в бюджета.
Най-близката цел невинаги е най-важната, но има най-малко време за корекция
На пръв поглед жилището след пет години изглежда като очевидния първи приоритет, защото е най-близката цел и това има логика.
Ако за цел след двадесет години временно инвестираме по-малко, все още разполагаме с много време да увеличим вноската по-късно. При жилището срокът е значително по-кратък и ако две или три години не отделяме достатъчно, впоследствие необходимата месечна сума може да стане трудно постижима, но близостта на срока не трябва автоматично да решава всичко.
Трябва да си зададем още един въпрос: колко твърда е самата цел?
Ако жилището задължително трябва да бъде сменено след пет години заради нуждите на семейството, срокът има по-голяма тежест. Ако просто би било приятно да разполагаме с по-голям дом, но настоящият може спокойно да се използва още три години, тогава целта всъщност има известна гъвкавост.
Тази разлика е важна, защото една цел може да има конкретна дата на хартия и въпреки това реално да бъде лесно отложена.
Има значение какво се случва, ако дадена цел закъснее
Следващият въпрос е каква е цената на отлагането.
Ако покупката на по-голямо жилище бъде преместена от петата към седмата година, това може просто да означава две допълнителни години в настоящия дом.
Ако обаче напълно пренебрегнем дългосрочните инвестиции за десет години, не можем впоследствие да върнем изгубеното време. Можем да увеличим месечната вноска, но ще разполагаме с по-малко години, през които капиталът да се натрупва.
Същото важи за средствата за детето. Ако знаем приблизително кога ще бъдат необходими, тази дата може да бъде значително по-твърда от срока за покупка на автомобил или ремонт.
Затова няма универсална последователност от типа „първо жилище, после дете, после инвестиции“. Вместо това всяка цел трябва да бъде проверена според срока, възможността за отлагане и последствията, ако временно получава по-малко средства.
Можем да определим минимална и желана скорост
Това е един от най-практичните начини да решим конфликта.
Вместо всяка цел да има само една месечна сума, можем да определим желана и минимална приемлива скорост.
В нашия пример жилищната цел може да изисква 700 евро месечно, ако искаме да бъде постигната точно след пет години, но 500 евро може да са достатъчни, ако сме готови да удължим срока.
За средствата за детето желаната сума може да е 300 евро, но 200 евро за следващите няколко години все още поддържат целта в движение.
За дългосрочните инвестиции желанието може да е 500 евро, но вместо да ги прекратим напълно, можем да продължим с 300 евро и да планираме увеличение, когато друга цел приключи или доходът нарасне.
Така получаваме:
500 евро за жилището, 200 евро за детето и 300 евро за дългосрочни инвестиции. Общо - точно наличните 1 000 евро.
Нито една от трите цели не се движи с първоначално желаната скорост, но и нито една не е изоставена.
Това е много по-реалистичен резултат от опита да финансираме 1 500 евро цели с 1 000 евро ресурс и всеки месец да се чудим откъде да дойдат останалите 500.
Приоритетът не означава задължително да спрем всичко останало
Това е важна разлика.
Когато кажем, че определена цел е приоритет, лесно можем да разберем това като „всички свободни пари отиват там“.
Понякога това е правилно, особено при краткосрочен проблем, но при дългосрочни цели подобен подход може да доведе до постоянно започване и спиране.
Пет години финансираме само жилището, след това започваме от нула с инвестициите, после се появява друга голяма цел и отново ги прекратяваме.
В резултат винаги има нещо по-близко от дългосрочната цел.
По-полезно може да бъде най-важната задача да получава повече, а останалите да получават достатъчно, за да продължат да се движат.
Това позволява след време освобождаването на един ресурс да ускори останалите цели, вместо постоянно да започваме отначало.
В „Как да превърнем общите финансови цели в конкретен план“ разгледах точно тази идея - свободният доход може постепенно да бъде пренасочван според това кои задачи вече са изпълнени и кои предстоят.
Целите не трябва да се делят поравно само защото така изглежда справедливо
При три цели и 1 000 евро свободен ресурс най-лесният вариант би бил да дадем по около 333 евро на всяка.
Таблицата ще бъде симетрична, но финансовата логика няма задължително да бъде добра.
Жилището може да има петгодишен срок, средствата за детето да са нужни след дванадесет години, а дългосрочният капитал да има хоризонт над двадесет години. Еднаквата месечна сума не отчита нито срока, нито размера на целта, нито възможността тя да бъде променена.
Същото важи и когато един от партньорите изпитва по-силна емоционална връзка с определена цел.
Финансовият план не трябва да игнорира личните приоритети, но е полезно преди решението да видим каква цена има то за останалите цели.
Ако искаме непременно жилището след пет години и насочим 800 от наличните 1 000 евро натам, трябва съзнателно да приемем, че останалите две цели ще се движат значително по-бавно.
Това вече е решение, а не случайно разпределение.
Увеличението на дохода може да ускори изоставащата цел
Днешният недостиг от 500 евро също не трябва да се приема като постоянен.
Ако след две години свободният ресурс се увеличи от 1 000 на 1 300 евро, новите 300 евро могат да бъдат насочени там, където вече има най-голямо изоставане.
Това е една от причините в „Как да увеличаваме инвестициите си с растежа на дохода, без всичко да отива за по-висок стандарт“ да разглеждаме бъдещите увеличения на дохода като възможност за развитие на целия финансов план, а не просто като начин да увеличим текущите разходи.
Ако първоначално сме приели по-бавна скорост за средствата за детето, следващото увеличение може да отиде именно там.
Ако жилищната цел бъде изпълнена след пет години, нейните 500 евро също се освобождават и могат да бъдат прехвърлени към останалите задачи.
Така планът постепенно се ускорява, без още днес да изисква доход, който все още не получаваме.
Понякога самата цел трябва да бъде променена
Има и ситуации, в които никакво преразпределение не решава проблема.
Ако целите изискват 2 500 евро месечно, а свободният ресурс е 800 евро, опитът да оптимизираме разпределението просто няма да бъде достатъчен.
Тогава трябва да променим самите цели.
Може жилището да бъде по-евтино, срокът по-дълъг, необходимият капитал за друга цел по-нисък или част от нея да бъде финансирана от бъдещи доходи, които днес не включваме в сметката.
Това не означава, че сме се отказали, означава, че сме превърнали желание, което не се побира във финансовата реалност, в план, който има шанс да бъде изпълнен.
Дългосрочното планиране има стойност точно в тези моменти, защото ни показва конфликта години преди той да се превърне в спешен проблем.
Планът трябва периодично да решава отново същия въпрос
Разпределението от 500, 200 и 300 евро в нашия пример не трябва да бъде фиксирано за следващите двадесет години.
След една година може да се окаже, че жилищната цел вече не е толкова важна. След три години доходът може да е по-висок. След пет години може да бъде постигната първата голяма цел и значителна част от ресурса да бъде освободена.
Затова веднъж годишно има смисъл отново да проверяваме какви са целите, колко остава до тях и коя в момента има най-голяма нужда от ресурс.
Не защото постоянно трябва да променяме плана, а защото няма особен смисъл да продължаваме да финансираме стара версия на бъдещето, ако настоящата вече изглежда различно.
Заключение
Когато не можем да финансираме всички дългосрочни цели с желаната скорост, проблемът не се решава чрез по-сложна инвестиция или чрез механично разделяне на свободния доход.
Трябва да решим кои цели имат най-твърд срок, кои могат да бъдат отложени, какъв е минималният приемлив напредък по всяка от тях и какво ще се случи, ако за няколко години една задача получава по-малко ресурс.
В примера 1 000 евро не могат да изпълнят план, който изисква 1 500 евро, но могат да поддържат и трите цели в движение, ако сме готови да променим скоростта им и впоследствие да пренасочваме ресурс при по-висок доход или приключване на една от задачите.
Това е по-малко подредено от идеалната таблица, в която всичко се случва точно по план, но е много по-близо до начина, по който реално се развиват личните финанси.
Ако искаш да продължим темата и след статията
В имейл бюлетина изпращам един имейл седмично, без спам и без излишно съдържание, което просто запълва пощата. Идеята е всеки имейл да носи нещо практично - нов материал, конкретен пример, полезна сметка, наблюдение върху реална финансова ситуация или следваща стъпка, която може да бъде приложена към собствените финанси.
При абонамент получаваш и безплатно ръководство и чеклист, които можеш да използваш като отправна точка за подреждане на личните си финанси.
Абонатите получават и допълнителни привилегии като ранен достъп до записвания, намалени цени за определени услуги и събития, както и достъп до съдържание и предложения, които не винаги публикувам публично.
В бюлетина продължавам и теми от блога, а рубрики като „Портфейлът за 12 месеца“ позволяват да се проследява как една инвестиционна логика изглежда с реални позиции и редовни вноски във времето.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, кредитен, данъчен или правен съвет. Подходящото разпределение между различни финансови цели зависи от доходите, разходите, кредитните задължения, наличния резерв, срока и важността на всяка цел, инвестиционния хоризонт и конкретните обстоятелства на домакинството. Посочените числа и сценарии са илюстративни и имат за цел да покажат начина на приоритизиране, а не да определят универсално разпределение на свободния доход.
Свързани статии:
- Колко всъщност трябва да натрупаме за голяма цел след 10, 20 или 30 години
- Как да превърнем общите финансови цели в конкретен план
- Как да увеличаваме инвестициите си с растежа на дохода, без всичко да отива за по-висок стандарт
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.