• Начало
  • Услуги
  • За мен
  • Контакти
  • Статии
Гьоладжиев
  • Начало
  • Услуги
  • За мен
  • Контакти
  • Статии
Безплатно ръководство
P2P инвестиции: какво стои зад високата доходност?

P2P инвестиции: какво стои зад високата доходност?

Когато разглеждаме различни инвестиционни възможности, рано или късно попадаме на платформи, които предлагат очаквана доходност от 8%, 10%, а понякога и повече на годишна база. На пръв поглед подобни предложения изглеждат привлекателни, особено когато инвестицията е сравнително лесна за управление, плащанията са представени като регулярни, а рискът изглежда разпределен между множество отделни кредити.

 

Това обаче е само едната страна на инвестицията. По-високата очаквана доходност обикновено е свързана с поемането на допълнителни рискове, които невинаги се виждат от началната страница на платформата.

 

За да разберем какво действително купуваме, трябва да проследим откъде идват парите, кой отпуска кредитите, кой трябва да ги изплаща и какво се случва, когато някой от участниците в тази система изпадне в затруднение.

 

Как работят P2P инвестициите

 

Най-общо казано, при този тип инвестиции насочваме средства към вземания по кредити, като в замяна придобиваме права върху определени бъдещи плащания. Доходността идва от лихвите, които кредитополучателите плащат, но реалният резултат зависи и от това дали задълженията се обслужват редовно, какви загуби възникват и какви разходи има инвестицията.

 

Ако например инвестираме 1 000 евро при очаквана годишна доходност от 10%, бихме могли да очакваме приблизително 100 евро доход за година при опростено изчисление. Но ако част от кредитополучателите спрат да плащат и понесем загуба от 150 евро, крайният резултат вече може да бъде отрицателен, дори останалите кредити да продължат да носят лихва.

 

Реалните изчисления са по-сложни, защото зависят от погасителните планове, събраните суми, просрочията и евентуалното възстановяване на задълженията. Примерът обаче показва защо трябва да разграничаваме обявената доходност от действително получената печалба.

 

При P2P инвестициите можем да срещнем различни модели на работа, като за целите на статията ще разгледаме два от тях.

 

Първият модел - компанията сама отпуска кредитите

 

При единия модел компанията, която управлява платформата, сама оценява кредитополучателите, одобрява и отпуска кредитите със собствени средства. След това предлага на инвеститорите да придобият части от вземанията по вече отпуснатите заеми.

 

Пример за такъв модел е Klear. Компанията първоначално финансира одобрените кредити, а впоследствие инвеститорите могат да придобият права върху част от плащанията по тях. Когато кредитополучателят погасява задължението си, съответните суми се разпределят към притежателите на вземанията.

 

При този подход инвеститорът зависи от способността на отделните кредитополучатели да обслужват заемите си, но и от дейността на компанията, която ги отпуска, управлява плащанията и предприема действия при просрочие.

 

Вторият модел - кредитите се отпускат от отделни финансови компании

 

При друг модел платформата не отпуска сама всички кредити, а работи с отделни небанкови финансови компании, наречени кредитни оригинатори. Те оценяват кандидатите, отпускат заемите и обикновено участват в тяхното обслужване, след което вземания по тези кредити се предлагат на инвеститорите чрез платформата.

 

Пример за този модел е iuvo, чрез която могат да се придобиват вземания по кредити, отпуснати от различни оригинатори.

 

Тук освен риска от неплащане на отделните кредитополучатели трябва да разгледаме и финансовото състояние на компаниите, които отпускат и обслужват заемите. Ако даден оригинатор изпадне в затруднение, това може да засегне множество кредити едновременно, независимо че длъжниците по тях са различни хора.

 

Допълнителна особеност е, че няколко оригинатора могат да принадлежат на една финансова група, както е при част от компаниите, представени в iuvo. В такава ситуация инвестициите изглеждат разпределени между различни дружества, но част от риска остава свързана с общия им собственик.

 

И при двата модела важното е да разберем кой носи отделните задължения, от кого зависят плащанията и какви права придобиваме като инвеститори.

 

А какво представляват продуктите, които приличат на спестовни сметки?

 

Освен стандартните възможности за придобиване на вземания по отделни кредити, някои платформи предлагат и продукти с по-опростен начин на използване, които по представяне наподобяват спестовни сметки.

 

Примери са iuvoSAVE и Bondora Go & Grow.

 

При iuvoSAVE средствата се насочват автоматизирано към вземания по кредити, като инвеститорът избира продукт с определен срок и посочена очаквана годишна доходност. При Bondora Go & Grow средствата също се инвестират във вземания по потребителски кредити, но управлението е организирано така, че инвеститорът да не избира самостоятелно всеки отделен заем. Продуктът предвижда и възможност за заявяване на теглене, като изплащането може да бъде ограничено или разсрочено при определени обстоятелства.

 

И при двата продукта процесът е значително опростен, но това не променя естеството на инвестицията.

 

Това не са банкови депозити, независимо че начинът им на представяне може да наподобява спестовен продукт.

 

Средствата продължават да бъдат изложени на кредитен, ликвиден и платформен риск, а посочената очаквана доходност не представлява гарантирана печалба. Възможни са забавяне на плащанията, ограничения при изтегляне и частична или пълна загуба на вложения капитал.

 

За разлика от допустимите банкови депозити, тези инвестиции не са защитени от схемата за гарантиране на влоговете до 100 000 евро.

 

Затова не бих ги разглеждал като директен заместител на банковата спестовна сметка или на фонда за сигурност, независимо колко лесно е използването им.

 

Много инвестиции, но един общ риск

 

Тук стигаме до нещо, което според мен заслужава много повече внимание от обикновеното разпределение на парите между десетки или стотици кредити.

 

Представи си, че разполагаш с 5 000 евро и решаваш да инвестираш в пет различни проекта за финансиране на недвижими имоти. Всеки проект е в различна държава, има собствен срок, различен кредитополучател и очаквана доходност между 9% и 12%.

 

На пръв поглед изглежда, че си разпределил риска сравнително добре, защото не си вложил всички средства в една инвестиция.

 

Но има една подробност: всичките пет проекта се управляват и обслужват през една и съща платформа.

 

Ако тя изпадне в сериозни финансови или оперативни затруднения, това може да създаде проблем с получаването на плащанията, достъпа до информация и управлението на вземанията. Дори проектите да имат реални активи зад тях, възстановяването на средствата може да се окаже продължително, сложно и свързано с допълнителни разходи.

 

Това не означава непременно, че всички инвестирани пари са загубени, защото правата върху вземанията, обезпеченията и възможностите за събиране зависят от договорите и конкретната правна структура. Означава обаче, че сме пропуснали една обща зависимост, която не се вижда, ако гледаме единствено броя проекти.

 

При P2P инвестициите подобен проблем може да се прояви и на друго ниво. Можем да имаме сто различни кредита, но ако всички са отпуснати от една кредитна компания, финансовите затруднения на тази компания могат да засегнат целия ни портфейл.

 

Можем дори да използваме няколко оригинатора, но ако те принадлежат на една финансова група, част от риска отново остава общ.

 

Този принцип важи и извън P2P инвестициите. В статията „Какво означава диверсификация в практиката“ разглеждам защо броят на инвестициите сам по себе си не показва колко добре сме разпределили риска.

 

Истинският въпрос е не само в колко инвестиции сме разпределили средствата си, а и от колко независими източника зависи резултатът ни.

 

Обратното изкупуване не е защита като при банков депозит

 

Едно от често срещаните понятия при P2P платформите е buyback, или обратно изкупуване.

 

Обикновено това означава, че при определено просрочие дадена компания се задължава да изкупи обратно вземането или да възстанови съответната сума на инвеститора.

 

На пръв поглед това изглежда като сериозно ограничаване на кредитния риск, защото дори длъжникът да спре да плаща, друга компания поема задължение да възстанови средствата.

 

Но тук трябва да си зададем един прост въпрос: какво се случва, ако компанията, която е обещала обратното изкупуване, също няма достатъчно средства да изпълни задължението си?

 

Тогава наличието на договорно обещание не означава автоматично, че ще получим парите си навреме или изобщо в пълен размер.

 

Същото важи и за груповите гаранции, при които компания майка поема определени задължения на своите дъщерни дружества. Подобна договореност може да бъде допълнителна защита, но не е равнозначна на независим държавен гаранционен механизъм.

 

Затова не трябва да приемаме очаквана доходност от 10% като сигурна лихва, която просто ще получаваме всяка година.

 

А какво става, ако поискаме парите си обратно?

 

Друг важен въпрос е ликвидността.

 

При банковата разплащателна сметка обикновено можем да използваме наличните средства, когато ни потрябват. При P2P инвестициите парите ни са насочени към вземания по кредити, които имат определени срокове и погасителни планове.

 

Ако искаме да излезем по-рано, в някои платформи можем да предложим вземанията си за продажба на вторичен пазар. Но това не означава, че непременно ще има друг инвеститор, готов да ги купи веднага и на желаната от нас цена.

 

Възможно е да се наложи да предложим отстъпка, да платим такса или да изчакаме по-дълго от планираното.

 

При продуктите с предварително определен срок трябва да проверим условията за предсрочно прекратяване, а при тези, които предлагат по-гъвкав достъп до средствата, да разберем в какви ситуации тегленето може да бъде ограничено или забавено.

 

Удобният интерфейс и възможността да направим инвестиция с няколко клика не променят естеството на актива, който придобиваме.

 

Ето защо не бих разглеждал подобни инвестиции като заместител на фонда за сигурност или на средствата, които ще са ни необходими за конкретна покупка в близко бъдеще.

 

В „Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции“ разгледах именно защо свободният ресурс трябва да получава различна задача според финансовото ни положение, а не просто да бъде насочван към продукта с най-висока очаквана доходност.

 

Какво трябва да проверим, преди да инвестираме?

 

След като разбираме основните рискове, можем да направим и по-смислена проверка на конкретната платформа.

 

Бих започнал с това да установя кой реално отпуска кредитите и какво точно придобивам чрез инвестицията. След това бих разгледал начина, по който се оценяват кредитополучателите, каква информация се публикува за просрочията и загубите и кой носи отговорност за събирането на плащанията.

 

При модел с отделни оригинатори бих проверил и финансовите отчети на кредитните компании, собствеността им и дали няколко привидно различни оригинатора не зависят от една финансова група.

 

Особено важно е да разберем какво означават обявените механизми за обратно изкупуване, кой ги предоставя и при какви условия могат да бъдат изпълнени. Същото важи за възможностите за излизане от инвестицията и какво би се случило с правата ни върху вземанията, ако платформата прекрати дейността си.

 

Това не са въпроси, които непременно ще ни откажат от инвестицията. Но отговорите им могат съществено да променят представата ни за риска, който поемаме.

 

В статията „Къде да търсим надеждна информация за инвестициите“ разгледах защо е важно да използваме официалните документи и да не разчитаме само на рекламното представяне на инвестиционните продукти. При P2P инвестициите това е особено важно, защото договорните отношения между участниците определят какви права имаме, ако възникне проблем.

 

Заключение

 

P2P инвестициите могат да бъдат допълнителна възможност за инвеститори, които разбират начина им на работа и са готови да поемат съответните рискове. Но високата очаквана доходност не трябва да бъде основната причина да насочим средствата си към тях.

 

Независимо дали вземанията се предлагат от компанията, която отпуска кредитите, или чрез платформа, работеща с отделни оригинатори, трябва да разбираме от кого зависи изплащането на средствата ни.

 

Същото важи и за продуктите, които приличат на спестовни сметки. Опростеният начин на инвестиране не премахва кредитния риск, а възможността за заявяване на теглене не означава гарантирана незабавна ликвидност.

 

Защото можем да имаме десетки или стотици различни инвестиции и въпреки това голяма част от парите ни да зависи от една компания, една финансова група или един общ икономически риск.

 

Диверсификацията има смисъл, когато разпределяме не само парите си между различни инвестиции, но и зависимостите, които могат да доведат до загуба.

 

Искаш да видиш как се проверяват подобни инвестиции на практика?

 

На 23 януари 2027 г. ще проведа практическата онлайн работилница „Подреди инвестициите си“, в която ще разгледаме различни инвестиционни инструменти чрез реални сайтове, финансови документи и конкретни примери.

 

Ще работим и с P2P платформи, за да видим къде можем да намерим информация за кредитите, оригинаторите, очакваната доходност и условията за излизане. Целта е да разбереш как самостоятелно да проверяваш подобни инвестиции, вместо да разчиташ единствено на информацията от началната страница на платформата.

 

Разгледай работилницата „Подреди инвестициите си“

 


Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, данъчен или правен съвет. Посочените платформи са използвани като примери за различни модели на инвестиране във вземания по кредити и не представляват препоръка за използването им. Инвестициите в подобни продукти са свързани с кредитен, ликвиден, оперативен и други рискове, включително възможност за частична или пълна загуба на вложените средства. Условията на платформите и отделните продукти могат да се променят и следва да бъдат проверени в актуалната им документация преди инвестиционно решение.


Свързани статии:

  • Какво означава диверсификация в практиката
  • Как да подредим приоритетите: дълг, резерв или инвестиции
  • Къде да търсим надеждна информация за инвестициите

Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.

Бисер Гьоладжиев

18.11.2026

P2P инвестиции, инвестиционен риск, диверсификация, Klear, iuvo, Bondora, доходност, ликвидност

Спестявания и инвестиции

Гьоладжиев

Свободата не е въпрос на повече пари.

А на по-добра структура.

Контакти

contact@gyoladzhiev.bg
+359 896 389 603

Услуги

> Финансова Диагностика
> Финансов Казус
> Финансова Архитектура
> Работилници

Полезни връзки

> Политика на поверителност
> Политика за бисквитки
> Общи условия

© 2026 Бисер Гьоладжиев
Личен финансов консултант