Когато решим да инвестираме в определен ETF, акция, взаимен фонд или друг финансов инструмент, обикновено започваме с търсене в интернет. Отваряме няколко сайта, гледаме графики, сравняваме доходности и четем мнения на хора, които вече са инвестирали в подобни продукти. Понякога информацията изглежда напълно достатъчна, за да вземем решение, особено когато няколко различни източника представят инвестицията по сходен начин.
Проблемът е, че голямото количество информация не означава непременно, че разполагаме с достатъчно надеждна информация. Един сайт може да показва само историческата доходност, друг да акцентира върху предимствата на продукта, а трети да публикува мнение, без да е ясно на какви данни се основава. Така можем да останем с впечатлението, че сме направили подробно проучване, въпреки че все още не знаем как точно работи инвестицията, какви разходи има и какво би могло да се обърка.
Затова, преди да сравняваме различните възможности, е полезно да знаем откъде идва информацията, кой я публикува и къде можем да проверим най-важните твърдения.
Не всеки сайт има една и съща роля
Нека започнем с едно важно разграничение. Сайтовете за инвестиции могат да бъдат много полезни, но не всички предоставят информация с една и съща цел.
Например justETF позволява да откриваме и сравняваме борсово търгувани фондове по различни характеристики. Можем да видим какъв индекс следва даден фонд, какви са текущите му разходи, колко активи управлява и как се е представял през определен период.
Това е удобен начин да започнем проучването си, особено когато разглеждаме няколко сходни продукта. Но justETF не е дружеството, което управлява съответния фонд, и информацията в подобни сравнителни платформи не трябва автоматично да замества официалните документи.
Ако например разглеждаме ETF на Vanguard или iShares, след първоначалното сравнение можем да посетим сайта на съответното управляващо дружество. Там ще открием информацията, публикувана от самия издател на продукта, включително неговите инвестиционни цели, характеристики, разходи, рискове и официални документи.
Важно е да разбираме и нещо друго: официалният източник не е задължително независим източник. Дружеството има интерес да предлага своите продукти, затова трябва да разграничаваме рекламното представяне от информацията в официалните документи.
На практика това означава, че можем да използваме сравнителните сайтове, за да открием и подредим възможностите, а документите на издателя - за да проверим какво действително представлява продуктът. На практика JustEFT върши перфектна работа за скрининг на ETF-и.
При ETF-ите и взаимните фондове започваме от документите
Една от най-полезните проверки при инвестиционните фондове е да намерим Основния информационен документ (ОИД), известен на английски като Key Information Document (KID).
За инвестиционните продукти, обхванати от европейските правила PRIIPs, този документ е стандартизиран и е с максимална дължина три страници. Целта му е да представи в сравнително кратък вид основните характеристики на продукта, рисковете, разходите и възможните резултати при различни сценарии.
ОИД е особено полезен, когато разглеждаме фонд, който ни е представен като подходящ за дългосрочни инвестиции, но не сме сигурни какъв риск поемаме или какви разходи ще плащаме. Той може да ни помогне да разберем и какви са условията за излизане от инвестицията. Посочените сценарии не са обещание за бъдеща доходност, а и документът не замества по-подробната информация в проспекта и останалите официални материали.
Можем да го намерим на сайта на управляващото дружество, обикновено в секция с документи, информация за инвеститори или характеристики на съответния фонд. Ако продуктът се предлага чрез банка или друга финансова институция, документът би трябвало да бъде достъпен и чрез съответния канал за предлагане.
При ETF-ите често ще срещнем и документ, наречен Factsheet. Той обикновено дава по-удобен преглед на инвестиционната стратегия, основните позиции, разпределението по държави и сектори и други характеристики на фонда, но както казах и по-горе JustETF върши отлична работа за тази цел.
Ако искаме да разберем по-подробно как да сравняваме самите фондове, в статията „Как да изберем първия си ETF“ разглеждам критериите, които имат значение при избора. Тук акцентът е по-различен - да знаем къде се намира информацията, която използваме за това сравнение.
При акциите информацията трябва да идва от самата компания
Когато разглеждаме отделна акция, ситуацията е различна, защото не инвестираме във фонд, а придобиваме участие в конкретен бизнес.
Можем да намерим много информация за дадена компания в сайтове като Yahoo Finance, Investing.com или други финансови платформи. Те са удобни за бърз преглед на цената, историческите резултати, финансовите показатели и мненията на анализаторите.
Но ако искаме да разберем как действително се развива бизнесът, трябва да потърсим и официалните му финансови отчети.
Повечето големи публични компании имат секция Investor Relations, в която публикуват годишни и междинни отчети, презентации за инвеститори и друга важна информация.
Например в Investor Relations на Microsoft можем да намерим годишните отчети на компанията и да проследим как са се променяли нейните приходи, печалба, парични потоци и задължения.
Тези данни са важни, защото ни позволяват да разграничим действителните финансови резултати от прогнозите и очакванията за бъдещето. Ако някой твърди, че дадена компания увеличава печалбата си с определен процент, можем да проверим дали това се потвърждава от публикуваните отчети и за кой период се отнася.
Разбира се, финансовият отчет сам по себе си не ни казва дали акцията е добра инвестиция на настоящата цена. За това е необходим и анализ на бизнеса, бъдещите очаквания и оценката на компанията.
Именно тази връзка разглеждам в статията „Как да оценим дали една акция е скъпа, евтина или справедливо оценена (Реален пример)“, където показвам защо добрата компания невинаги означава добра инвестиция на всяка цена.
При другите инвестиции проверките са различни
Не всички инвестиции имат еднаква структура, затова няма един документ или сайт, който да ни даде всички необходими отговори.
Ако например разглеждаме физическо инвестиционно злато, можем да проверим предложенията на специализирани търговци, но е важно да наблюдаваме не само цената, на която можем да купим дадена монета или кюлче, а и цената, на която същият търговец би го изкупил обратно. Разликата между двете може да бъде съществен разход, който не се вижда, ако гледаме единствено цената на златото на международните пазари.
При P2P инвестициите и платформите за финансиране на заеми ситуацията е различна. Там е необходимо да разберем кой отпуска заемите, какво точно придобиваме като инвеститори, откъде идват плащанията и какви са условията, ако кредитополучателят спре да плаща.
Ако дадена платформа рекламира определена очаквана доходност, това не означава, че всеки инвеститор непременно ще я получи. Трябва да проверим как са отчетени просрочията, загубите и таксите, както и дали можем да получим средствата си обратно преди падежа. Важно е да проучим и оргинаторит, които отпускат съответните кредити.
Тук най-полезните източници са договорите, официалните условия, документите за риска и публикуваните данни за качеството на кредитите. Самото наличие на красив сайт, много потребители или дълга история на платформата не е достатъчно основание да приемем, че средствата ни са защитени.
Следователно не трябва да търсим еднаква информация за всички инвестиции, а информацията, която обяснява конкретния начин, по който можем да получим доходност или да загубим средства.
Проверяваме не само инвестицията, но и компанията, чрез която инвестираме
Дори да сме избрали финансов инструмент, който разбираме добре, остава още един важен въпрос - чрез кого ще го купим и при какви условия.
В България Комисията за финансов надзор (КФН) поддържа публични регистри и информация за поднадзорните лица. При чуждестранни инвестиционни посредници можем да използваме и информацията на ESMA, както и регистрите на съответния национален регулатор.
Така можем да проверим кое юридическо лице предоставя услугата, къде е лицензирано и под чий надзор работи.
Това е важно, защото търговската марка, която виждаме в приложението, невинаги е идентична с юридическото дружество, с което сключваме договора. Освен това едно дружество може да предлага различни услуги чрез различни юридически лица.
Наличието на лиценз е съществена проверка, но то не означава, че инвестициите ни са защитени от пазарни загуби или че всеки продукт, предлаган през съответния посредник, е подходящ за нас.
Затова, освен регулацията, трябва да разгледаме и условията за съхранение на активите, разходите, тегленето на средства и възможността за прехвърляне на инвестициите.
В статията „Какво да гледаме, преди да изберем инвестиционен посредник“ разглеждам по-подробно тези критерии. Тук най-важното е да запомним, че проверката на посредника трябва да бъде отделна част от проучването, а не нещо, което приемаме за даденост, защото приложението изглежда удобно.
Как да разберем дали информацията, която четем, е надеждна
Освен източника е необходимо да обръщаме внимание и на самата информация.
Преди всичко трябва да проверим кога е публикувана или актуализирана. Един анализ на акция отпреди две години може да съдържа коректни данни за тогавашното финансово състояние, но междувременно компанията да е променила значително бизнеса, задълженията или прогнозите си.
Същото важи за разходите по инвестиционните продукти. Условията на даден фонд, брокер или платформа могат да бъдат променяни и не е разумно да разчитаме на стара публикация, когато можем да намерим актуалната информация.
Трябва да знаем и за кой точно продукт се отнасят данните. Различни класове на един фонд могат да имат различни условия, а при инвестиционните посредници таксите може да зависят от пазара, вида на сметката и избрания тарифен план.
Особено внимателни трябва да бъдем и когато срещнем твърдения за доходност. Важно е да разберем дали става дума за исторически резултат, прогноза, очаквана доходност или действително договорено плащане, както и дали числото е преди или след разходите.
Например твърдението, че определен продукт е постигнал 12% доходност за последната година, не ни казва почти нищо за вероятния резултат през следващите десет години. Не знаем и какъв риск е бил поет, за да се постигне тази доходност.
Не бива да подценяваме и личните мнения. Дискусиите в социалните мрежи и инвестиционните общности могат да бъдат полезни, защото понякога насочват вниманието към проблеми, които не сме забелязали. Но мнение, подкрепено с много харесвания, не е заместител на проверимите данни.
По-добрият подход е да използваме подобна информация като отправна точка, а не като окончателно доказателство.
Един практичен пример
Представи си, че попадаш на публикация, в която се твърди, че определен инвестиционен фонд е постигнал 15% доходност през последната година и е подходящ за дългосрочно инвестиране.
Първоначално информацията изглежда убедителна, особено ако публикацията е придружена от графика с впечатляващ ръст.
Вместо да вземем решение само по това, можем да намерим точния фонд, да проверим кой го управлява и да отворим неговите официални документи. След това можем да видим в какви активи инвестира, как се е представял за по-дълъг период, какви разходи има и какви загуби са възможни.
Може да установим, че фондът действително е постигнал посочената доходност, но тя се дължи основно на силно представяне на определен сектор, към който фондът има голяма експозиция. Възможно е също да установим, че продуктът има по-високи разходи, отколкото първоначално сме очаквали.
Това не доказва автоматично, че фондът е неподходящ. Но вече разполагаме с по-пълна информация, която ни позволява да оценим инвестицията според нашите цели, срок и възможност да поемем риск.
Разликата между двете ситуации е съществена. В първата разчитаме основно на чуждо представяне на инвестицията, а във втората можем самостоятелно да проверим основните твърдения.
Не е необходимо да знаем всичко, но трябва да знаем какво не разбираме
Не очаквам всеки човек, който иска да инвестира част от дохода си, да стане финансов анализатор или да прекарва часове в четене на годишни отчети.
При някои инвестиции проверката може да бъде сравнително проста, докато при други са необходими повече знания и време. Важно е обаче да можем да обясним с разбираеми думи какво придобиваме, откъде очакваме да дойде доходността, как можем да загубим пари и при какви условия бихме могли да излезем от инвестицията.
Ако не можем да намерим надежден отговор на някой от тези въпроси, това не означава непременно, че продуктът е лош. Означава, че все още нямаме достатъчно информация, за да вземем добре обосновано решение.
Понякога най-разумното действие е просто да продължим проучването, вместо да инвестираме веднага.
Заключение
Днес можем да намерим огромно количество информация за почти всяка инвестиция, но истинската трудност не е в самото търсене, а в това да различаваме полезните и проверими данни от рекламните твърдения, личните мнения и непълните сравнения.
При фондовете можем да започнем със сайтовете за сравнение и да продължим към документите на издателя. При акциите важна отправна точка са официалните финансови отчети на компаниите. При физическото злато, P2P инвестициите и другите инструменти трябва да търсим информацията, която обяснява конкретните разходи, рискове и условия, а когато използваме инвестиционен посредник, проверяваме и кой стои зад услугата и как се регулира дейността му.
Целта не е да съберем възможно най-много информация, а да намерим достатъчно надеждна информация, за да разбираме какво правим с парите си.
Колкото по-добре умеем да проверяваме инвестициите самостоятелно, толкова по-малко ще зависим от чужди препоръки, моментни тенденции и обещания за висока доходност.
Знаеш къде да търсиш информация. А знаеш ли как инвестициите се вписват в личните ти финанси?
Да разбираме дадена инвестиция е важно, но това не означава автоматично, че тя е подходяща за финансовото ни положение. Преди да насочим средства към нея, трябва да сме наясно с наличния резерв, задълженията, свободния месечен ресурс и целите, които искаме да постигнем.
В „Финансова диагностика“ разглеждаме цялостната ти финансова картина - доходи, разходи, активи, задължения, спестявания и инвестиции. Целта е да установим къде се намираш в момента, кои са слабите места и какви промени могат да подобрят финансовата ти устойчивост.
Защото добрите инвестиционни решения започват с добре подредени лични финанси.
Разгледай услугата [„Финансова диагностика“]
Ако искаш да продължим темата и след статията
В имейл бюлетина продължавам тези теми с практически примери, конкретни сметки, новите материали от блога и наблюдения върху реални финансови решения. В рубриката „Портфейлът за 12 месеца“ можеш да проследяваш и как една инвестиционна логика изглежда с реални позиции и редовни вноски във времето.
Изпращам един имейл седмично, без спам и без излишна информация. При абонамент получаваш и безплатно практическо ръководство и чеклист, както и допълнителни предимства като ранни записвания за обучения и работилници, преференциални цени за определени услуги и събития и специални материали за абонатите.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер и не представлява индивидуален финансов, инвестиционен, данъчен или правен съвет. Посочените сайтове, институции и финансови инструменти са използвани като примери за източници на информация, а не като препоръка за инвестиране или използване на конкретен продукт или услуга. Преди инвестиционно решение е необходимо да бъдат оценени индивидуалните цели, инвестиционният хоризонт, рисковете, разходите, ликвидността и конкретните условия на съответния инструмент.
Свързани статии:
- Как да изберем първия си ETF
- Как да оценим дали една акция е скъпа, евтина или справедливо оценена (Реален пример)
- Какво да гледаме, преди да изберем инвестиционен посредник
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.