След като човек вече е стигнал до момента, в който може реално да инвестира, много бързо идва следващият въпрос: как да разпредели парите си между различните видове активи.
Точно тук много хора започват да се объркват. Едни казват, че всичко трябва да е в акции. Други държат много на златото. Трети гледат към имоти, крипто, P2P или просто търсят нещо, което да „работи добре“. И в един момент човек остава с усещането, че има прекалено много варианти и няма ясен ориентир как да мисли за тях.
Истината е, че различните активи не съществуват, за да правят едно и също. Те имат различна роля. И точно оттам трябва да започне мисленето. Не от въпроса кое ще направи най-голяма доходност, а от въпроса каква работа трябва да вършат тези пари в моя живот. И запомнете, няма лош актив, има грешно избран такъв.
Ако все още сте в по-ранен етап от процеса, преди да стигнете до самото разпределение, по-логично е първо да минете през статията „Как да започнем да инвестираме стъпка по стъпка“, защото тя подрежда самото начало и дава контекст за всичко останало.
Не всички активи са създадени за едно и също
Това е първото нещо, което човек трябва да приеме. Един актив може да е добър, но да е неподходящ за твоята конкретна ситуация. Друг може да изглежда скучен, но точно той да е по-полезен за теб в даден момент от живота.
Кешът например не е там, за да носи най-голяма доходност. Неговата работа е да дава ликвидност, спокойствие и въздух. Широките ETF-и по-скоро играят ролята на дългосрочен двигател за растеж. Отделните акции носят повече концентрация и изискват по-ясно разбиране. Златото за част от хората е форма на стабилизиране и защита. Криптото, ако изобщо присъства, обикновено стои в по-рисковата част на цялата картина. P2P също има различна логика и различен профил на риск спрямо публичните пазари.
Проблемът е, че много хора не тръгват от функцията на актива, а от шума около него. Чуват, че нещо расте, виждат, че нещо е модерно, някой им казва, че това е „сигурно“, друг - че това е „бъдещето“, и така започват да събират инструменти, без реално да знаят защо ги държат. Това не е стратегия. Това е хаотично натрупване.
Разпределението трябва да следва човека, а не модата
Тук е същината на темата. Няма универсално правилно разпределение. Има по-подходящо и по-неподходящо според конкретния човек, неговия живот, неговите отговорности, неговия хоризонт и неговия характер.
Едно разпределение може да е напълно смислено за човек на 25 години, без деца и с дълъг хоризонт, а да е много лошо за човек на 42, с ипотека, семейство и няколко големи месечни ангажимента. По същия начин нещо, което изглежда твърде консервативно за млад човек, може да е съвсем разумно за човек, който е на 55 и мисли повече за пенсиониране, отколкото за максимална доходност.
Точно затова, когато говорим за разпределение между различните активи, не трябва да започваме с процентите. Трябва да започнем с живота, ситуацията, приоритетите и целите на човека.
Ще дам няколко базови примера за различни групи от хора в различно положение.
Млад човек без семейство мисли различно
Нека започнем с човек между 20 и 30 години. Няма деца, няма семейни ангажименти, няма ипотека и тепърва изгражда своята финансова система. Доходът му може да не е огромен, но хоризонтът пред него е дълъг. Това е най-голямото му предимство.
При такъв човек е напълно логично по-голяма част от парите, предназначени за дългосрочно инвестиране, да отидат към активи за растеж. Не защото това е „правилната рецепта“, а защото животът му позволява да понесе повече колебания и да даде време на капитала да работи. Той е в процес на акумулиране на средства.
Един илюстративен пример за подобна структура може да изглежда така: около 50% в широки ETF-и на развити пазари, 20% в отделни акции на growth компании, 15% в Крипто активи, 10% в P2P и 5% във физическо злато. Това не е модел, който трябва да се следва, а просто пример за логика. При човек в този етап от живота акцентът често пада върху растежа, защото времето работи в негова полза. В същото време е напълно нормално да има и малка експозиция към по-рискови или алтернативни активи, стига да разбира защо ги държи и какъв риск поема.
Човек със семейство, дом и ипотека няма право да мисли само за растеж
Тук картината вече е различна. Този човек много често не може да си позволи да гледа само максимална доходност. Има семейство, деца, ипотека, дом, фиксирани разходи и отговорности. Тук финансовата система трябва не просто да расте, а и да издържа. Вече сме във фаза задържане/растеж на акумулираните средства.
При такъв профил разпределението между различните видове активи обикновено става по-балансирано. Причината е, че този човек има нужда не само от дългосрочен растеж, а и от стабилност, ликвидност и по-добра устойчивост на цялата система. Един илюстративен пример би могъл да изглежда така: 40% в широки ETF-и на развити пазари, 10% в отделни акции, 20% във физическо злато, 10% в P2P, 5% в Крипто активи и 15% в кеш или иначе казано по-ликвидна, по-стабилна част според нуждите на домакинството.
Тук вече акцентът е различен. Не защото растежът не е важен, а защото този човек няма право да мисли само като инвеститор. Той трябва да мисли и като човек, който носи система и семейството на гърба си.
Между другото точно тук много хора започват да правят и грешки, които вече разгледахме в статията „Най-честите грешки при инвестирането“ - тръгват с прекалено голям риск, влизат в неща, които не разбират, или очакват инвестициите да решат проблеми, които всъщност са извън тяхната роля.
Човек на 50+ години мисли повече за стабилност и запазване
Третият пример е за човек, който вече е минал през голяма част от активния си житейски цикъл. Децата са пораснали или са близо до това, ипотеката може да е по-малка или вече да е приключила, а темата за пенсионирането започва да става много по-реална. Тук сме във фаза използване на вече акумулираните средства.
Тук фокусът обикновено постепенно се измества. Този човек вече не мисли само как да гони максимален растеж. Много по-важно става как да запази натрупаното, как да има спокойствие, как да не поема излишен риск и как системата да остане стабилна в следващите 10-20 години.
Илюстративен пример за подобен профил може да изглежда така: 30% в широки ETF-и на развити пазари, 5% в отделни акции, 25% в инструменти, които носят регулярна доходност (дивидентни акции, дивидентни ETF-и, облигации, наеми), 10% в P2P, 5% в Крипто активи и 25% отново в кеш за спокойствието, нуждите и психиката на човека. Отново - това не е рецепта. Това е примерна логика. При човек 50+ рискът вече не се усеща само като колебание в графиката. Той се усеща и като липса на време да наваксаш грешките. Затова и разпределението често постепенно се измества към повече стабилност и по-малко агресия.
В този случай около 35% от средствата ще бъдат в активи, които носят регулярна доходност, а 25% са бързоликвидни средства какъвто е кеша.
Най-честата грешка е да се гледа само доходността
Хората често питат кое расте повече, кое е по-добро и кое ще направи повече проценти. Но това не е достатъчно. По-важният въпрос е каква роля ще играе този актив в моята финансова система.
Ако човек няма буфер, няма спокойствие, няма защита и няма ясен хоризонт, дори „добрите“ активи могат да се окажат неподходящи. По същия начин нещо, което изглежда скучно или консервативно, може да е точно това, от което системата му има нужда.
Точно затова разпределението между различните активи не е игра на проценти. Процентите са само последната видима форма на една много по-важна логика. Преди тях идват животът на човека, целите му, хоризонтът му, поносимостта му към риск, отговорностите му и нуждата от ликвидност и стабилност. Едва след това идват числата.
И тук вече съвсем естествено се връщаме и към темата за диверсификацията. Защото разпределението между различните активи няма смисъл, ако човек не разбира какво реално означава да бъде диверсифициран. По тази тема може да прочетете и статията „Какво означава диверсификация в практиката“.
Заключение
Когато мислим за различните видове активи, най-важното е да не ги гледаме като състезание кой ще направи най-много. По-важно е да разберем каква работа върши всеки един от тях в нашия живот.
За един човек по-важен ще бъде растежът. За друг - стабилността. За трети - спокойствието, че не държи всичко в едно и също. И това е напълно нормално. Точно затова доброто разпределение не започва от пазара. То започва от човека.
Важно уточнение: Настоящата статия има информативен и образователен характер. Тя не представлява индивидуален финансов, инвестиционен или друг професионален съвет и не е препоръка за покупка, продажба или избор на конкретни инвестиционни инструменти. Посочените примери имат единствено илюстративен и образователен характер. Те не представляват инвестиционен съвет, препоръка или универсален модел за разпределение на активи. Целта им е да покажат как различни житейски ситуации, цели, хоризонт и ниво на риск могат да доведат до различен подход. Всяко реално решение следва да бъде съобразено с личната финансова ситуация, готовността за поемане на риск и индивидуалните цели.
Свързани статии:
- Как да започнем да инвестираме стъпка по стъпка
- Най-честите грешки при инвестирането
- Какво означава диверсификация в практиката
Бисер Гьоладжиев е независим личен финансов консултант и създател на проекта gyoladzhiev.bg. Помага на хората да подредят личните си финанси, да изградят ясна финансова стратегия и да взимат по-уверени решения за бъдещето си.